Будителите не са създавали свободна мисъл, за да я заменим с нови догми
Всяка година, когато настъпи краят на октомври, България отново се разделя на два лагера. Едните обличат костюми, слагат маски, организират празненства и се забавляват. Другите гневно заклеймяват Хелоуин, обявяват го за чужд, вреден и несъвместим с българския дух и призовават да бъде забранен. В този шум понякога се губи най-важното – само след часове България ще отбележи Деня на народните будители.
Но защо трябва да противопоставяме два толкова различни повода? Защо празникът на българските книжовници, просветители и духовни водачи трябва да бъде защитаван чрез отрицание на чужди обичаи? И от кога родолюбието се измерва с това колко неща сме забранили?
Най-странното в тази ежегодна полемика е, че част от най-шумните защитници на традицията сякаш са забравили какво означава свободата на съвестта, колко тежко е било преследването на вярата и кой всъщност прекъсва официалното честване на Деня на народните будители.
И нека маските паднат сега…
