перспективи, възможности, мащаби

След двете Ваши международни визити (в Китай и Русия), какво предстои за Челопеч?
Целта на посещението в Китай беше привличането на чуждестранни инвестиции, тъй като ние трябва да се ориентираме в тази насока. Районът ни е рудодобивен.. Рано или късно суровините ще се изчерпят и днес е времето да положим основите за бъдещи икономически дейности в общината. Оказа се, обаче, че мащабите са тотално различни и не можем да намерим допирна точка. Както стана нарицателно, мога да кажа, че всички жители на община Челопеч могат да се съберат в един вход на техен работнически блок. Което означава, че ние няма какво да им предложим така, че да бъдем интересни за какъвто и да е техен бизнес или каквато и да е инвестиция, колкото и малка да е тя.
Едно от най-малките предложения като интерес, който се появи към България, беше изграждането на летище. Това е държавна поръчка и няма как да се случи на територията на община Челопеч. А това е най-малкото, което те бяха готови да инвестират. В тази ситуация не бихме могли да открием обща точка, около която да се обединим за икономическо сътрудничество. Поне на този етап. Цялата публикация „ИНЖ. АЛЕКСИ КЕСЯКОВ: ДО КИТАЙ, РУСИЯ И НАЗАД“

На 10-ти ноември в сградата на НЧ “Труд и постоянство” – с. Челопеч се състоя среща с дългогодишния журналист и водещ на предаването “Нощен хоризонт” по БНР Румен Стоичков, като той представи своите книги пред челопешката публика.
Представянето на “Преди забравата”, “Из стръмнините на България”, “Някъде там”, “Сърце на длан” – плод на дългогодишно пътуване из България и вглеждане в нейните хора и история, бе организирано от Община Челопеч и читалищните дейци. Авторът съчета представянето на книгите си с фото-изложба, като част от снимките, направени по време на разходките му из малко известни кътчета от България, бяха предоставени на читалището.
Последната му книга “Сърце на длан” съдържа и 11 интервюта с едни от най-популярните личности в съвременна България.
Творческата среща, изпълнена с разказите за населени места, хипотези за произхода им, предания, легенди, обичаи, историите на църквите, школата, читалищата и на хората, предизвика голям интерес у челопечани и те зададоха множество въпроси, купиха си от книгите на Румен Стоичков и получиха автограф.

На 18-ти ноември мирковчани поднесоха венци в памет на поп Недельо, роден в село Мирково, кръстоносец в Хвърковатата чета на Георги Бенковски.
Легендарният поборник е духовникът, дал знак за вдигането на въстанието в село Поибрене на 20-ти април 1876 г. със старинния сребърен кръст от църквата в селото, с който в последствие е благословена и поведена Хвърковатата чета. Поп Недельо е един от основателите на Поибренския революционен комитет, като взема дейно участие в подготовката на въстанието, като фактически той се превръща в своеобразен “кръстоносец” на четата. Свещеник Недельо Иванов е арестуван след погрома на въстанието и осъден на заточение. Близо 18 месеца е в заточение. След Освобождението е пуснат на свобода. Завръща се в родното си село.

Картини, плетива и шевици бяха подредени в изложба в НЧ “Светлина 1901” – село Буново. Художничките Татяна Гинкулова и Йорданка Атанасова представиха пред публиката своите мечтания, фантазии, природни етюди, икони и рисувани камъни.
Бяха представени и красиви ръкоделия, съчетаващи неповторимите багри на българските шевици и красотата на българските дантели. На събитието присъства и кмета на община Мирково Цветанка Йотина, придружена от секретаря на Общината инж. Цвета Попова.
Г-жа Йотина поднесе своите благодарности към организаторите на събитието, в частност към Милена Петровска – председател на НЧ “Светлина 1901”, както и към участниците и гостите на изложбата.

До гробищния параклис в Мирково се издига един висок гранитен паметник, отдолу квадратен, нагоре преминаващ в пирамида и завършващ с килнат, сега, железен кръст. С надпис, че е осветен през 1909 г. Голям за мащабите на другите паметници, отвсякъде с надписи, врязани в камъка, още преди време ме заинтригува и се опитах да разчета трудно прочитаемия текст:
20.IX.1909 г.
„Тук почиват костите на… (изброени са 8 имена с годините на раждането им). Те загинаха в полето на труда от братска ръка на буновчани, които в злобата си, че спечелиха мирковчани гората в Скорчина, прибегнаха до отвратително убийство.“
ОТ МИРКОВЧАНИ
МИР НА ПРАХА ИМ! 12.IX.1905 г.

(проф. Дойно Дойнов пише в спомените си, че местността е Телиш). Цялата публикация „“ВОЙНАТА” МЕЖДУ БУНОВО И МИРКОВО“

Ноември е. Отново. Есен, листа, димитровчета, аромат на огнище. Месецът, започващ с Деня на будителите. Онези, книжовниците, просветителите и борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията ни и нейния морал.
Макар и изпълнени със съвременен песимизъм, обръщайки се назад и вглеждайки се в миналото ни, виждам много примери за хора, дръзнали да подбуждат и събуждат, да бранят и подкрепят, да рискуват и жертват себе си в името на отечество, родина, народ. Паисий Хилендарски с любов написал “Историята СлавноБългарска”, Георги Раковски, дръзнал да създаде Първата българска легия и да открие за всеки, който иска да чете и види непреходността на българските корени, бит и обичаи. Васил Левски и Христо Ботев, отдали живота си в името на Свободата. Българската. Иван Рилски, Неофит Бозвели, Иван Вазов, Петко Р. Славейков и много други достойни българи, прозряли, че бъдеще можем да имаме, само ако извоюваме настоящето си, бъдем единни и всеотдайни в името на нещо свято, нещо общо, нещо стойностно, каквото е съхранението на езика български, българското образование, българските традиции и българската свободна воля. Народе???? Цялата публикация „БУДИТЕЛЯТ БЛАГОСТОРНИК ХАДЖИ НЕНЧО ПАЛАВЕЕВ“

Казват, че културата на всеки народ изпълнява двойна функция: от една страна тя се превръща в индикатор на степента на обществено-политическото развитие, а от друга играе роля на етноконсолидиращ фактор. Така по времето, когато българският народ е под византийско и особено под османско владичество, високите културни достижения от времето на цар Симеон и цар Иван Александър се превръщат в традиционни устои на българския народен дух, като запазват и продължават културно-просветните му традиции.
След 1856 г. като центрове на новобългарското просвещение в поробена България се раждат първите читалища – своеобразни центрове за новобългарска просвета и култура, представлявайки стремежа на българите да преодолеят средновековните културни порядки и да се ориентират към модерните измерения на културата, като ги съчетаят с народностните традиции. Българите, получили своето образование в различните европейски центрове носели пъстротата, разнообразието и разноезичието на възрожденската култура и при завръщането си поставили началото на промените тук. Цялата публикация „ЗЛАТИШКОТО ЧИТАЛИЩЕ УГАСНА“

КАК ЕДНА НАУКА СРЕЩНАЛА ТАМ НЕЙДЕ СИ ЕНТУСИАЗЪМ

Бях се отписал от темата „Аурубис” и то съзнателно, та чак до онзи ден. Всъщност, наивно си мислех завинаги, но кой да предвиди, че службогонският стремеж на едни подрастващи кариеристи да правят всички на идиоти, е толкова дразнещ и нагъл, че ме изкара от тихия заслон на семейната ми идилия…
Две години откак съм загърбил тази тема минаха, а през това време доста събития се случиха. Първо, основният стълб на аурубишното нахалство – генералния секретар Георги Николов, показно и шумно отпадна от бляскавата сцена на металургичния фолклор. В комплект с него полетя и пи-ярката Мануела, която обогатяваше същото това аурубишно нахалство с прекомерна доза глупост – собствена и административна. Цялата публикация „Укротяване на метала, или…“