Ремонтът остава без финансиране, а началото на неотложното строителство – без срок. Въпреки ходатайството на областния управител София Торолова, 16,7 километра от стратегическия път между Златица и Етрополе продължават да чакат. Повече от десетилетие след частичния ремонт през 2014 г. Кашана отново получава червен сигнал от държавата.
Ходатайство има. Пари няма!
Златишкият проход, известен още като Кашана, отново е в познатата ситуация – административни процедури, нескончаеми очаквания и обещания, но без осигурено финансиране и без конкретен срок за започване на ремонта.
Агенция „Пътна инфраструктура“ подготвя документацията за издаване на разрешение за строеж за основния ремонт на два участъка от път II-37 Джурово – Етрополе – Златица. Става дума за общо 16,705 километра на територията на Софийска област.
Въпреки ходатайството на областния управител на Софийска област инж. София Торолова пред институции, които биха могли да разрешат проблема с един подпис, проектът продължава да бъде без осигурено финансиране. Документацията се подготвя, процедурите се движат, но най-важното липсва – средствата, без които строителството не може да започне. Вече над 10 години от последната „първа копка”!
16,7 километра – много за държавата, малко за историята на България
За администрацията това са 16,7 километра път. За Средногорието – жизненоважна връзка между населени места, работни места, предприятия и пазари.
Златишкият проход е най-краткият път между Златица и Етрополе, между Северна България и Южна България. Разстоянието между двата града е около 24 километра, докато алтернативните маршрути изискват значително повече време и средства.
Липсата на нормална пътна връзка не е просто инфраструктурен проблем. Тя ограничава придвижването, затруднява бизнеса и поставя целия регион в неизгодно положение.
Десетото място – присъда за един регион?
Проектът за интегрирана териториална инвестиция „Осигуряване на интегрирано развитие за Софийска област“, в който е включен и ремонтът на прохода, е класиран на десето място в оценяването на Регионалния съвет за развитие на Югозападния регион. Това класиране не осигурява финансиране. АПИ не е поканена да подаде проектно предложение по съответната процедура. Остава възможността средства да бъдат осигурени при освобождаване на финансов ресурс или чрез държавния бюджет. Засега обаче това е само възможност, а не поет ангажимент.
23 милиона евро на хартия
Прогнозната стойност на обществената поръчка за ремонта на двата участъка вече е набъбнала на 23,08 милиона евро без ДДС. Подадени са осем оферти, но към последната публично оповестена информация ценовите предложения все още не са отворени и изпълнител не е определен. Това е втора процедура за ремонта. Първата, обявена през юни 2025 г. на стойност 43,94 милиона лева без ДДС, е прекратена заради техническа грешка в документацията и системата ЦАИС ЕОП. Така повече от година след първата процедура проектът все още няма избран изпълнител и осигурени средства.
Какво всъщност трябва да бъде направено?
Предвиденият ремонт далеч не се изчерпва с полагане на нов асфалт. Състоянието на трасето налага сериозни укрепителни и възстановителни дейности.
Проектът включва девет стоманобетонни укрепителни стени с обща дължина около 1,36 километра, дванадесет армирани насипни стени с дължина около 675 метра и укрепване на приблизително 1,2 километра скални откоси. Предвидени са още възстановяване на подпорни стени, подобряване на отводняването, ремонт на мостово съоръжение и подмяна на пътната сигнализация.
Това е необходима инвестиция в безопасността и дългосрочната експлоатация на пътя. Но без финансиране проектът остава само на хартия.
2014 година – когато държавата все пак намери някакви парици
Златишкият проход не за първи път попада в плановете за ремонт. През 2014 г. е предприет превантивен ремонт на път II-37. Първият етап обхваща участъка от километър 33 до километър 43 и е финансиран с 5 милиона лева с ДДС по публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“. Ремонтът започва при правителството на Пламен Орешарски. Повече от десетилетие по-късно проходът отново чака държавно финансиране. Историята сякаш се повтаря, но този път без видим резултат.
Кашана – път през хилядолетията, забравен в XXI век
Златишкият проход не е просто планински път. Той е част от историческия коридор, свързващ земите на Мизия и Тракия. През вековете тези маршрути са служили за търговия, движение на войски и връзка между селищата от двете страни на Балкана. Районът около Златица и Етрополе пази следи от древни пътища и исторически събития. През него са преминавали хора, стоки и армии.
Днес, в XXI век, тази историческа връзка е прекъсната за нормалното автомобилно движение. Пътят, който векове наред е свързвал хора и земи, се е превърнал в символ на отлагането.
Тунел „Кашана“ – паметник на недовършените държавни проекти
Към историята на прохода принадлежи и тунелът „Кашана“ – съоръжение с дължина около 700 метра, прокопано в края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век.Тунелът никога не е въведен официално в експлоатация – но пък има завидна история, с която може да влезе в „Гинес” – десетина „първи копки” – десетилетия след прокопаването му той продължава да напомня за един недовършен инфраструктурен проект. Настоящият ремонт на 16,7 километра от пътя не предвижда автоматично довършване и пускане на тунела в експлоатация. Това е отделен проблем, който също изисква проектиране, финансиране и конкретно решение, като във финансови измерения, това може да превърне Златишкия проход наистина в златен.
Стратегическо Средногорие, но без стратегическа пътна връзка
Златишкият проход има значение не само за местните жители и туристите. Трасето е важно и за икономическата свързаност на района, включително за дейността на стратегическото миннодобивно предприятие „Елаците-Мед“.
Средногорието е един от значимите индустриални райони на България. Тук се намират предприятия с голям принос към националната икономика, заетостта и износа. Регионът създава стойност, осигурява работни места и допринася за икономическата устойчивост на страната.
Но какво получава в замяна по отношение на пътната инфраструктура?
Когато една от най-кратките връзки през Балкана остава затворена, последиците се усещат далеч отвъд границите на отделните общини.
И тук възниква неудобен политически въпрос – дали подкрепата, която представители на местната власт в Средногорието демонстрираха към Румен Радев и политическите му проекти, не беше свързана и с надеждата, че регионът най-после ще получи необходимото внимание? Дали зад тези симпатии не стои очакването, че един от най-важните инфраструктурни проблеми на района – възстановяването на Златишкия проход – ще намери решение? А може би е имало и уверения, които са подхранили тези очаквания?
Това са въпроси, на които обществото има право да търси отговор. Политическата подкрепа предполага не само доверие, но и очакване за резултати.
Затворен проход, по-скъпо ежедневие – кой плаща сметката?
Към липсата на ремонт се прибавя и все по-тежката цена на придвижването. При високите цени на горивата принудителното заобикаляне означава повече километри, по-голям разход и загубено време. За хората това е допълнително натоварване на семейните бюджети. За бизнеса – по-скъпи доставки, транспорт и логистика. Разходите се прехвърлят върху цените на стоките и услугите, а малките фирми губят възможности за развитие.
Когато доходите не успяват да догонят растящите разходи, всяко излишно пътуване се превръща в още една тежест.
И въпреки официалната забрана, превозни средства преминават през прохода ежедневно. Преминават ли хората, защото нямат разумна алтернатива? И докога ще бъдат принудени да избират между скъпите обходни маршрути и риска от санкции при нарушение на забраната?
Не може един регион да плаща двойна цена – за липсата на път и за последиците от нея.
Кой ще поеме отговорност?
Колко още години трябва да минат, за да бъде възстановен един от най-важните пътища в този край на България? Колко още процедури трябва да бъдат прекратени, пренаредени и отлагани? Колко още пъти ще слушаме за подготвена документация, класиране и бъдещи възможности за финансиране?
Кой ще поеме отговорност за изгубеното време и за икономическата цена, която плащат хората и бизнесът?
Средногорието даде своята политическа подкрепа. Демонстрира лоялност и очакване за внимание към проблемите си. Днес обаче Кашана продължава да чака. Няма финансиране, няма срок, няма път.
Излъгани очаквания ли? Или просто така сме свикнали в последните социалистически крепости – да даваме политическа подкрепа, а после да чакаме някой да си спомни за нас?
ЧЕРВЕН КАРТОН ЗА ЧЕРВЕНО СРЕДНОГОРИЕ!
Честито президентство, г-жо Йотова!
Честит проход, низвергнато Средногорие!
Независимо че много от потомствените социалисти предадоха своята над 100-годишна партия – кърмилница и прогресивно се вляха в радевите редици, КАШАНА НЯМА ДА Я БЪДЕ И ПРЕЗ СЛЕДВАЩАТА ПЕТИЛЕТКА!
„Факт неоспорим” или… „Поживём – увидим!“