От Златица и Пирдоп до Смолско – жестокостта над животни се повтаря и повтаря, а мълчанието на хората оставя без отговор въпроса кой ще понесе отговорност???? И докато България се възмущава от жестокото убийство на деветгодишната Кнопа – миниатюрно йорки, убито с ритник в столичния квартал „Кръстова вада“, в село Смолско и Средногорието сякаш виновно мълчание обгръща трагедията с Роузи.
По случая с Кнопа вече има развитие. Мъжът, посочен като заподозрян за жестокото посегателство, се е явил в СДВР заедно с адвоката си. Предстоят действия на полицията по случая. А за 4 ноември, от 19:00 часа, пред Народното събрание е насрочен протест срещу насилието над животни.
В столицата общественото възмущение прераства в гражданска реакция, в Смолско все още няма отговор на най-важния въпрос: кой уби Роузи?
Жестокият извършител все още не е публично установен. По информация, достигнала до редакцията, местни жители, които може да разполагат със сведения за случилото се, не желаят да говорят. Не е станало ясно и местната общност да е организирала грижа за останалите без майка малки кученца.
Това направи Методи Димитров от „Бандата на безгласните“.
Той отиде в Смолско, взе бебетата на Роузи и им даде шанс да оцелеят. Във видео, публикувано на профила му, се вижда как ги извежда от двора и ги пренася на безопасно място. „Дечицата на закланата майчица Роузи“ – така Методи озаглавява публикацията си. А думите му изразяват гняв и болка: „Изроде, ти, който наряза Роузи, ще дам всичко да те открия. Обещавам!“
Докато в Смолско си мълчат, друг дойде отдалеч, за да помогне. Не чака някой друг да поеме отговорност. Не подминава осиротелите животинки. Просто действа.
Не за първи път Средногорието мълчи
За съжаление, случаят с Роузи не е първият, при който Средногорието става свидетел на жестокост към беззащитно животно. Преди няколко месеца в самия център на Златица, в района на Поликлиниката, куче беше жестоко пребито. То оцеля по чудо. Преди няколко седмици отново в централната част на града беше прегазен Лъки. И той оцеля! Именно затова неговата спасителка Силвия го нарече Лъки – от английската дума lucky, означаваща „късметлия“. Защото понякога късметът има име, а зад него стои човек, който не е подминал страданието. По разкази за случилото се, водачът на скъпия бял автомобил, прегазил кучето, продължил пътя си, без дори да погледне назад.
Сега жестокостта отново разтърси района – този път в Смолско, където Роузи беше открита мъртва след ужасяващо посегателство, а малките ѝ останаха без майка.
Златица, Пирдоп, Смолско – различни места, но повтаряща се картина. Животни биват прегазвани, пребивани, тровени, колени. А твърде често след подобни случаи общественият отзвук затихва, свидетелите мълчат, а отговорността остава неясна.
Това вече не може да бъде наричано просто поредица от отделни инциденти. Когато жестокостта се повтаря, а реакцията на общността е слаба, проблемът излиза извън рамките на конкретното престъпление. Той засяга цялото общество – неговата съвест, смелостта да назовава неправдата и готовността да защитава онези, които сами не могат да се защитят.
Когато съвестта няма адрес
„Бандата на безгласните“ е организация, която се бори за защита на животните, помага на бездомни и пострадали четириноги и работи за намирането на отговорни стопани. Методи Димитров е сред хората, които настояват за реално действаща зоополиция, по-строги санкции за насилие над животни и прекратяване на безнаказаността. Но в случая с Роузи действията говорят по-силно от всяка декларация. Методи не просто изрази възмущение от случилото се – той се погрижи за онези, които останаха без майка и без защита.
А къде са хората от Смолско? Къде е съседската солидарност? Къде е онова човешко отношение, което би трябвало да се прояви най-вече тогава, когато някой е беззащитен и има нужда от помощ?
Не е необходимо човек да знае всичко, за да помогне. Не е необходимо да бъде герой. Понякога е достатъчно да не отвърне глава.
Убиецът на Роузи все още не е открит
Случаят с Роузи остава без публично обявен извършител. Разследването продължава, а предстои да бъдат изяснени всички обстоятелства около жестоката смърт на кучето.
Никой не бива да бъде обвиняван без доказателства. Но всеки, който знае нещо за случилото се, може да помогне на разследващите органи, като подаде информацията си по установения ред.
Роузи вече я няма. Нейните бебета обаче са живи – защото един човек реши, че няма да ги остави на произвола на съдбата.
И докато България отново се пита докъде може да стигне човешката жестокост, случаите от Средногорието поставят и друг, не по-малко болезнен въпрос: докъде може да стигне човешкото безразличие? Защото насилието над беззащитните не се подхранва само от ръката, която посяга. То намира почва и в мълчанието на онези, които знаят, но не говорят, и в безразличието на онези, които могат да помогнат, но не го правят.
Роузи не получи защита. Лъки оцеля благодарение на своята спасителка Силвия. Пребитото куче в Златица също оцеля по чудо. А бебетата на Роузи получиха шанс благодарение на Методи Димитров и „Бандата на безгласните“.
На 4 ноември пред Народното събрание ще се чуе гласът на хората, които отказват да приемат насилието над животни за нещо обичайно. А в Средногорието все още се чака някой да намери смелост да проговори.
Колко още животни трябва да пострадат, за да престанем да мълчим?