Категория: Шарен свят

Поводът да напиша тези редове е 25 декември 1847 г., когато на връх Рождество Христово в Калофер, в семейството на учителя Ботьо Петков и неговата съпруга Иванка се появява на бял свят първородният им син Христофор, кръстен според гръцката църква у нас и тогавашната именна система. Всъщност синът идва с името си. Или според простите изчисления на 25 декември 2017 г., първият ден на Коледа, се навършват 170 години от рождението на великия поет и революционер. Но тази бележита годишнина на автора на „Хаджи Димитър“ и „Политическа зима“ ще бъде отбелязана на 6 януари 2018 г., Богоявление. Защо? Цялата публикация „Календарът и обърканите дати“

На 18-ти ноември мирковчани поднесоха венци в памет на поп Недельо, роден в село Мирково, кръстоносец в Хвърковатата чета на Георги Бенковски.
Легендарният поборник е духовникът, дал знак за вдигането на въстанието в село Поибрене на 20-ти април 1876 г. със старинния сребърен кръст от църквата в селото, с който в последствие е благословена и поведена Хвърковатата чета. Поп Недельо е един от основателите на Поибренския революционен комитет, като взема дейно участие в подготовката на въстанието, като фактически той се превръща в своеобразен “кръстоносец” на четата. Свещеник Недельо Иванов е арестуван след погрома на въстанието и осъден на заточение. Близо 18 месеца е в заточение. След Освобождението е пуснат на свобода. Завръща се в родното си село.

Картини, плетива и шевици бяха подредени в изложба в НЧ “Светлина 1901” – село Буново. Художничките Татяна Гинкулова и Йорданка Атанасова представиха пред публиката своите мечтания, фантазии, природни етюди, икони и рисувани камъни.
Бяха представени и красиви ръкоделия, съчетаващи неповторимите багри на българските шевици и красотата на българските дантели. На събитието присъства и кмета на община Мирково Цветанка Йотина, придружена от секретаря на Общината инж. Цвета Попова.
Г-жа Йотина поднесе своите благодарности към организаторите на събитието, в частност към Милена Петровска – председател на НЧ “Светлина 1901”, както и към участниците и гостите на изложбата.

До гробищния параклис в Мирково се издига един висок гранитен паметник, отдолу квадратен, нагоре преминаващ в пирамида и завършващ с килнат, сега, железен кръст. С надпис, че е осветен през 1909 г. Голям за мащабите на другите паметници, отвсякъде с надписи, врязани в камъка, още преди време ме заинтригува и се опитах да разчета трудно прочитаемия текст:
20.IX.1909 г.
„Тук почиват костите на… (изброени са 8 имена с годините на раждането им). Те загинаха в полето на труда от братска ръка на буновчани, които в злобата си, че спечелиха мирковчани гората в Скорчина, прибегнаха до отвратително убийство.“
ОТ МИРКОВЧАНИ
МИР НА ПРАХА ИМ! 12.IX.1905 г.

(проф. Дойно Дойнов пише в спомените си, че местността е Телиш). Цялата публикация „“ВОЙНАТА” МЕЖДУ БУНОВО И МИРКОВО“

Ноември е. Отново. Есен, листа, димитровчета, аромат на огнище. Месецът, започващ с Деня на будителите. Онези, книжовниците, просветителите и борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията ни и нейния морал.
Макар и изпълнени със съвременен песимизъм, обръщайки се назад и вглеждайки се в миналото ни, виждам много примери за хора, дръзнали да подбуждат и събуждат, да бранят и подкрепят, да рискуват и жертват себе си в името на отечество, родина, народ. Паисий Хилендарски с любов написал “Историята СлавноБългарска”, Георги Раковски, дръзнал да създаде Първата българска легия и да открие за всеки, който иска да чете и види непреходността на българските корени, бит и обичаи. Васил Левски и Христо Ботев, отдали живота си в името на Свободата. Българската. Иван Рилски, Неофит Бозвели, Иван Вазов, Петко Р. Славейков и много други достойни българи, прозряли, че бъдеще можем да имаме, само ако извоюваме настоящето си, бъдем единни и всеотдайни в името на нещо свято, нещо общо, нещо стойностно, каквото е съхранението на езика български, българското образование, българските традиции и българската свободна воля. Народе???? Цялата публикация „БУДИТЕЛЯТ БЛАГОСТОРНИК ХАДЖИ НЕНЧО ПАЛАВЕЕВ“

Казват, че културата на всеки народ изпълнява двойна функция: от една страна тя се превръща в индикатор на степента на обществено-политическото развитие, а от друга играе роля на етноконсолидиращ фактор. Така по времето, когато българският народ е под византийско и особено под османско владичество, високите културни достижения от времето на цар Симеон и цар Иван Александър се превръщат в традиционни устои на българския народен дух, като запазват и продължават културно-просветните му традиции.
След 1856 г. като центрове на новобългарското просвещение в поробена България се раждат първите читалища – своеобразни центрове за новобългарска просвета и култура, представлявайки стремежа на българите да преодолеят средновековните културни порядки и да се ориентират към модерните измерения на културата, като ги съчетаят с народностните традиции. Българите, получили своето образование в различните европейски центрове носели пъстротата, разнообразието и разноезичието на възрожденската култура и при завръщането си поставили началото на промените тук. Цялата публикация „ЗЛАТИШКОТО ЧИТАЛИЩЕ УГАСНА“