Националната пътна карта за декарбонизация предвижда инвестиции за над 4,86 млрд. евро и потенциал за намаляване на емисиите с 6,6 млн. тона годишно.
Националната пътна карта за декарбонизация на индустрията в България беше представена пред представители на държавните институции и бизнеса на 2 октомври в София. Документът очертава конкретни мерки, технологични решения и срокове за намаляване на въглеродните емисии до 2050 г., като основната цел е индустрията да запази своята конкурентоспособност в условията на зелен преход.
Представянето беше част от събитие по повод 20-годишнината на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК). Пътната карта беше представена от председателя на федерацията Константин Стаменов и Ивайло Георгиев, ръководител „Устойчивост и връзки с институциите“ в „Аурубис България“. Сред присъстващите бяха вицепремиерът Александър Пулев, министърът на енергетиката Ива Петрова и евродепутатите Радан Кънев и Цветелина Пенкова.
Инвестиции и нови технологии
Документът анализира инвестиционни намерения на обща стойност над 4,86 млрд. евро, чието реализиране има потенциал да доведе до намаляване на въглеродните емисии с 6,6 млн. тона годишно. Според авторите на пътната карта следващият етап от трансформацията на енергоинтензивните производства изисква достъп до конкурентна енергия, внедряване на нови технологии и предвидима регулаторна среда.
„Зеленият преход може да бъде успешен само ако е едновременно икономически реалистичен, технологично възможен и социално справедлив“, заяви Константин Стаменов.
Ивайло Георгиев акцентира върху дългосрочния характер на индустриалните инвестиции и необходимостта решенията да се вземат своевременно.
„Днешните инвестиционни решения ще определят въглеродния отпечатък до 2050 г. и след това“, подчерта той. По думите му подмяната на производствено оборудване с експлоатационен живот от десетилетия може да предопредели емисионния профил на предприятията за дълъг период. Затова отлагането на инвестиционни решения крие риск следващата възможност за технологична промяна да се появи едва след 2050 г.
Георгиев определи декарбонизацията като комплексна задача, която изисква съгласуване на инвестиционните планове, регулаторните условия и наличното финансиране. Значителна част от необходимите промени зависят и от фактори извън отделните предприятия – развитието на електропреносната инфраструктура, достъпа до нисковъглеродна енергия, административните процедури и наличието на подходящи финансови инструменти.
Акцент върху цветната металургия
За цветната металургия сред основните направления е ограничаването на непреките въглеродни емисии чрез използване на възобновяема енергия, мерки за енергийна ефективност и възможности за дългосрочни договори за доставка на електроенергия.
Като конкретни примери в пътната карта са посочени енергийни проекти от програмата на „Аурубис България“ – „Инвестиции за прогрес. България 2027“.
Вицепремиерът Александър Пулев също постави акцент върху необходимостта да бъде запазен съществуващият индустриален капацитет на страната. „Преди да говорим за нови инвестиции, първо трябва да подкрепим индустрията, която вече е избрала България като производствена база“, заяви той.
Периодът до 2030 г. е решаващ
Според пътната карта годините до 2030 г. ще бъдат критични за осигуряването на инфраструктурата, финансирането и регулаторните условия, необходими за превръщането на инвестиционните намерения в реални проекти.
В края на представянето екземпляр от документа беше връчен на представителите на държавните институции. По този начин индустрията представи конкретните си предложения за решенията и мерките, необходими за успешното намаляване на емисиите.
Основното предизвикателство пред България остава постигането на баланс между климатичните цели, енергийната сигурност и икономическата устойчивост на производствата. Успехът на прехода ще зависи не само от готовността на бизнеса да инвестира, но и от способността на държавата да осигури предвидими правила и условия за дългосрочно развитие.