В навечерието на отбелязването на 150 години от Априлското въстание, сцената на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ в село Челопеч се превърна в пространство на памет, емоция и родолюбие. Там беше представен концерт-спектакълът „Светлината на бунта“ – събитие, което надхвърли рамките на обикновено училищно тържество и се превърна в истинско родолюбиво и патриотично преживяване, заредено с духа на Априлци.
Пред публиката оживяха ключови моменти от българската история – от тихата, но устойчива жажда за знание в класната стая до решителността на революционерите, изправили се срещу една привидно непреодолима съдба. Сценичният разказ премина през драматични и вълнуващи епизоди, включително трагедията на Баташкото клане, напомняйки за високата цена на свободата.
Особено силен акцент в спектакъла беше представянето на делото на Васил Левски – символ на безкористна саможертва и визионерство, както и на всички знайни и незнайни герои, отдали живота си за бъдещето на България. Със своята емоционална наситеност и силно сценично присъствие, образът на Райна Попгеоргиева вдъхнови публиката и припомни за ролята на българската жена в борбата за свобода – роля, белязана от смелост, достойнство и отдаденост.
Училищният спектакъл „Светлината на бунта“ се превърна в своеобразен урок по история на революционните движения в България. Урок по памет, целящ да съхрани историческата истина. Урок по родолюбие, за да бъдат възпитани ценности. И не на последно място – урок по отговорност към миналото и бъдещето.
Събитието събра представители на Общинска администрация Челопеч, учители, ученици и гости, сред които и най-малките – децата от ДГ „Ханс Кристиан Андерсен“ в селото. Тяхното присъствие придаде допълнителен смисъл на случващото се – защото именно в тях е продължението на паметта и вярата в едно достойно бъдеще.
Организаторите и участниците заслужават признание за вложеното вдъхновение и отдаденост. Със своя труд те доказаха, че когато историята се разказва със сърце, тя достига до всеки – независимо от възрастта.
Посланието на вечерта беше ясно и силно: свободата не е даденост – тя е завет и дадет обет за справедивост и непреклонност, за последователност и вярност. Завет, който трябва да бъде пазен, осмислян и предаван. Защото да помним истинската българска история означава да ценим и да сме благодарни за саможертвата на ония луди глави, приели съдбата си да умрат, за да я има България. А да ценим означава да бъдем достойни техни наследници, зачитайки и пазейки посланията, които са ни оставили. Поклон!