На 11 октомври в село Каменица се проведе третото поредно издание на Празника на приятелството и берекета, организиран от НЧ „Любен Каравелов – 1927“ – с. Каменица. Над 100 души се събраха на пъстрия есенен празник, обединени от любовта към българските традиции, народната песен, хорото и споделената трапеза.
Първи прага на читалището прекрачиха семейство Медарови, засвидетелствайки своето уважение към богатата читалищна дейност и усилията на местната общност да съхранява българските традиции и духовното наследство.
Специален акцент в празничната програма беше фотоизложбата на народни носии от колекцията „За да ни има“. Тя е създадена по проекта „Празник на премяната в с. Каменица“, реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Проектът е част от Националния културен календар за 2026 г.
Фотографиите представиха красотата и богатството на българската традиционна премяна, съхранена в колекцията, и напомниха за значението на народната носия като носител на историческа памет, принадлежност и културна идентичност.
Специален знак на внимание към празника беше полученият личен поздравителен адрес от проф. Цоло Вутов, наричан пазител на българските добродетели. Поздравът е признание за усилията на организаторите да съхраняват и популяризират българските традиции, народната култура и ценностите на приятелството, гостоприемството и взаимопомощта.
Сред приятелите, уважили празника на каменчани, беше и Асен Плахов, общински съветник в Общинския съвет – Златица.
Приятна изненада за домакините и гостите беше и неочакваното пристигане на арх. Ивелин Любенов, автор на книгата „Тайният код на българските дюлгери“, и известния фотограф Асен Великов. Тяхното присъствие придаде още по-особен характер на празника, който събира хора, обединени от интереса към българските традиции, културното наследство и родната памет.
Празникът започна с благословение, извършено от отец Йордан от Златица и отец Марин от Мирково, които благословиха присъстващите и пожелаха здраве, благоденствие и берекет.
Централно място в празничната програма зае трапезата шестореда, седмопола, отрупана с традиционни български народни ястия, приготвени и донесени от приятелите на читалището. В празника се включиха представители на „ДПМ – Челопеч“, „Пасарелци“, „Каравеловски славеи“, Дом на занаятите – с. Каравелово, „Златна палитра“ – Челопеч и други приятелски организации и формации, които допринесоха за топлата атмосфера и усещането за общност.
Сред специалните гости на празника беше Ани Шопова, ръководител на отдел „Връзки с обществеността“ на „ДПМ – Челопеч“, която уважи събитието, посветено на приятелството, българските традиции и съхраняването на местното културно наследство.
Посетителите имаха възможност да се запознаят и с продукцията на местни производители. Сред тях бяха „Зара“ от село Бъта и семейната ферма на Гери, Георги и Любо от село Мирково, които представиха свои продукти от козе мляко. Така празникът се превърна и в среща с труда на българските производители, съхраняващи традициите в родното производство.
Музикалната програма допълни празничното настроение с изпълнения на автентични народни песни от „Каравеловски славеи“. Ангел Низамски и неговите напети самодейци от ТС „Пасарелци“ увлякоха присъстващите в множество автентични мегдански хора, а емблематичното надиграване на ръченица отново събра погледите и предизвика много усмивки и аплодисменти.
В подготовката и провеждането на празника самодейците от каменишкото читалище получиха подкрепата на Маруся Терзиева от читалището в село Смолско, която се включи в общите усилия за съхраняване на местните традиции и обичаи. Музикалното оформление отново беше поверено на Петя Анева, която допринесе за празничната атмосфера и доброто настроение на присъстващите.
Празник с дълбоки корени в народната традиция
Празникът на приятелството и берекета в Каменица се провежда всяка година в дните преди Петковден – 14 октомври, следвайки традиция, предавана от време оно. Той възражда спомена за старите български обичаи, свързани с благодарността за плодородието и благоденствието през изминалата стопанска година.
В понеделника преди Петковден някога се устройвала Господня черква – празник, чрез който българинът изразявал благодарността си за получения берекет, пълните хамбари и благоприятните условия, допринесли за богатата реколта. Това било време за споделена трапеза, общностно единение и признателност към даровете на земята.
На Петковден ралото вече се прибирало под стряхата, полската работа отстъпвала място на зимните занимания и започвало времето на седенките – вечерите, в които младите се събирали, пеели, разказвали истории и предавали знания и умения от поколение на поколение.
Петковден е и празник на село Каменица. Затова Празникът на приятелството и берекета не е просто есенна среща, а жив мост между миналото и настоящето – израз на почит към земята, труда, вярата и хората, които пазят традициите.
Третото издание на празника още веднъж показа, че българските обичаи са живи, когато се споделят. В Каменица приятелството, народната песен, хорото и общата трапеза отново събраха поколения и приятели около ценностите на българския дух, гостоприемството и берекета.
