Книгата „Записки от селската кръчма“ бе представена на първи април в НЧ „Христо Смирнески“ – Златица – книга, която съдържа много от суровата мъдрост на българина. Записките са „варварски, смешни, жестоки, цинични.
И най-важното – истински. Записани от първо лице. Без украса и без подправки. Защото няма по-голям сценарист от стихията на живота“.
Библиотекарът Димитър Овчаров представи колоритния ѝ автор: „Николай Илчевски е потомък на стар род от зидари и скотовъдци. Освен като известен автор, той е известен и като дългогодишен главен редактор и мениджър на медии, в които участва и като съсобственик. Завършил е класическа гимназия в Пещера, следвал в пловдивския аграрен университет, защото в него се издавал студентски вестник. На третата година той вече е главен редактор на младежкото издание, а в същото време пише и за градските вестници. Носител е на национални награди за публицистика“.
Николай Илчевски:
„Макар и отдалечен от професията на агронома, аз не бих написал по този начин всичките си книги и особено най-новата – „Записки от селската кръчма“, ако в мен не носех, макар и само академични, познанията си за селското стопанство“.
Най-новата си книга „Записки от селската кръчма“, Николай Илчевски написва със своеобразно чувство за хумор и любов, стъпил върху автентични разкази, много философия, истини, чистота. Събрал „истории без маска“. Тя разкрива „автентичения живот на автентични хора, случки и мисли„…
Николай Илчевски умее да „напипва пулса на българското село, за който днешните млади и представа нямат“ – коментират любителите на творчеството му. А специално за списание „Средногорски БАГРИ“ той сподели какво го е насочило да събира мъдрост именно в селските кръчми“, където тя е непринудена, със сладко-горчив вкус:
„Заради книгата специално и за първи път идвам в Златица. Очарован съм от мястото и хората. Чрез вас благодаря на целия град. Отново се убеждавам колко е красиво всяко място в България.
Кръчмата е условна в тази книга. Да, някои неща са чути там, защото тя е местния „парламент“ в такива места. Истории съм събирал из цяла България – под асми в дворовете, по пейките по тротоарте и в къщите, където са ме канили на гости.
Започнах да събирам тези случки, защото от обикаляне по света разбрах, че нашенци са не по-малко ценни и интресни от другите обитатели на земята. Имаме неповторим колорит, здрав дух, опитимизъм и в най-тъмни времена и най-важото – чувство за хумори и самоирония“.
Предстои представяне на книгата и в съседните средногорски общини.
