Баба Марта приказки разказва…

Баба Марта шета из село Душанци и раздава усукани мартеници. Ръчно изработени с втъкана специална магия. Магия за здраве, дълъг живот, плодовитост и изобилие. Бяла и червена предени нишки, образуват едно цяло. Бяло за чистота, невинност и радост, червено за жизненост, здраве и любовен огън.

Осъмна Средногорието украсено в невинно бяло и любовно червено. Усмихват се хората, ей така. Хубаво им е на душата… Гордо им е като снежния Балкан и широко като Златишката котловина…

1-ви март е – един от най-личните български празници. Нарекли сме си го чисто български – свещен и магичен.Самодеен и самобитен, олицетворяващ и осмислящ. Закичен и закачлив…

Цялата публикация „Баба Марта приказки разказва…“

В Пирдоп и Душанци отбелязаха Бабинден

Някога бабите, жените, които помагали при раждането, били дълбоко уважавани от народа. Те били тези, които през часовете на раждането бдели над родилката и се грижели за спасението на майката и детето. Те били тези, които с билки и баяния поемали грижата да ги опазят от вредните влияния на лехусите – зли същества, които според вярванията обикаляли около майката и детето до 40-тия ден от раждането. Бабата стояла и през нощта до третия ден след раждането, за да посрещне орисниците. Тя нареждала специалната трапеза подготвена за тях и следяла на нея да има всичко необходимо, за да бъдат доволни и весели, тези които определяли съдбата. Бабата лекувала и всички детски болести, които се появявали в първите месеци след раждането. Цялата публикация „В Пирдоп и Душанци отбелязаха Бабинден“

Наричания и пеене на пръстени в Душанци

Душанци продължава да съхранява съкровищата на българския бит и обичаи. На 14-ти януари по стар стил е Васильовден (Нова година), на който се извършва ритуала „Пеене на пръстени” – наричания и гадаене, пожелания за здраве, дълголетие, плодородие и благополучие. Обичаят носи много емоции и хубаво настроение на всички, които пускат своя накит в ритуалното котле и с трепет очакват да чуят това, което ще им се падне от наричанията.

Неуморните душански самодейци не пропуснаха да отбележат подобаващо празника. Около отрупаният с плодове и украса дрян, се завъртяха типични български хора и  мегдана оживя, огласен от звънливите гласове на народните певици от читалището. Пъстротата на носиите им контрастираше с бялата премяна на Балкана и нашепваше стари предания.

След традиционната запявка, гайдарят извади един по един нишаните от котлето, съпроводено със съответното наричане-пожелание за професия, богатство, задомяване, материални придобивки. Цялата публикация „Наричания и пеене на пръстени в Душанци“