Етикет: Христо Ботев

Случи се чудо нечувано, нечувано още невиждано… В Пирдоп, в Деня на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на  България тържествено бе открит бюст-паметникът на родения на Рождество Христово (25.12.1847 г. – 06.01.1848 нов стил) в Калофер Христо Ботйов Петков – български национален герой, революционер, публицист, поет, издател… Войвода освобожденец, непримирим родолюбец, всеотдаен син на Майка България!

На 2-ри юни 2019 г. с тържествен водосвет, прочувствени слова, невероятни изпълнения, в присъствието на множество официални гости инициаторът и дарителят Станислав Готев успя да открие паметника на един от най-обичаните и тачени български революционери непримиримия и неустрашимия Ботев – острото перо, острия език, обреклия я се на Родината най-свиден наш съотечественик. Водещ на тържеството бе д-р Десислава Толинова, а специално на откриването присъства спомогналия да се постави паметника Румен Димитров – зам. министър на културата. Цялата публикация „Паметникът на Христо Ботев в Пирдоп вече е факт!“

2-ри юни. Ден, посветен на Ботев и падналите за Родината. Да е свободна и да пребъде. В Пирдоп и Златица треска ги тресе общинските ръководители – празници организират, венци да поднасят, почест да отдават. На кого и за какво, обаче? Въпросът е риторичен.

Ботевите пирдопско-златишки чествания съвсем не са посветени на Ботев. Той е за прикритие, така да се каже. За параван служи Ботевото дело. А иначе си празнуват партизаните – по живковски с шумкарски манталитет. Пирдопските венценосители се поосвестиха и дали заради хорска срама, или защото не се долюбват със златишката кметица, изместиха мероприятието на пирдопска земя – в двора на началното училище, а не както досега от години го правеха – наред със златишките общинари на Бакаджик – срещу златишките гробищата и бирата-скара. Цялата публикация „ДЕ СЕ Е ЧУЛО-ВИДЯЛО ПОЖАРНИКАР НА КМЕТ ЧЕСТ ДА ОТДАВА ????“

Как академичната сектантщина „нормализира“ Ботев
Въпреки че творчеството на Христо Ботев не е огромно по обем, то е достатъчно, за да откриваме в него постоянни теми и образи, които ни вълнуват и будят размисъл, дават ни сила и стават наша опора в търсене на истината. И това продължава от онази далечна епоха, когато в Калофер на 25 декември 1847 година по Юлианския календар той се ражда, до днес в началото на ХХI век. Повече от век и половина с неговото слово се закърмя всяко ново поколение и чрез силата и властната омая на гениалния поет и революционер, според наложилото се клише, така както пък Иван Вазов е патриархът на българската литература, то осъзнава по-дълбоко и проникновено родолюбивото чувство. Цялата публикация „Стих, съкровен като саможертвата“

Сякаш неизвестните сили на съдбата събират рождените дати на двама колоси на българската поезия и им придават символична мощ – Ботев и Яворов. Авторът на „Борба“, „Хаджи Димитър“ и „Смешен плач“ е роден на първия ден на Коледа през 1847 г. според Юлианския календар, а създателят на „Калиопа“, „Две души“ и „Вълшебница“ на 1 януари 1878 г. по същия календар. Единият идва с Рождество, за да се посвети на делото,в което „кипи борбата и с стъпки бързи върви към своя свещени конец“ и наистина намира своята смърт в прегръдката на Балкана, на един от неговите върхове, за да се превърне в един от идолите на поколенията. Другият вижда бял свят на Нова година, когато Руско-турската освободителна война наближава своя край и така става връстник на Освобождението. Цялата публикация „БОТЕВ И ЯВОРОВ“

Още в първите дни на Новата 2018 година отбелязваме една знаменателна дата – 170 години от рождението на Христо Ботев. Какъв ярък и силен знак за начало, което носи огромния заряд и устрем на поета, кара ни отново да се вгледаме в неговото велико дело и в себе си. Имаме не малко бележити личности и творци, пред чието дело и приноси се прекланяме, но авторът на „Борба“, „Хаджи Димитър“, „Политическа зима“ е първият, който сме определили като гениален, неговата исполинска фигура сякаш е станала в националното съзнание съизмерима с Балкана, той излиза извън общоприетите човешки норми и мерки, налага властна сила и повеля за общуване със словото, кара ни да изтръпваме, когато четем или слушаме изпълненията на неговите изповеди.

В писмо до Тодор Пеев Ботев разкрива пламенния си дух: „Аз не съм способен да тропам по портите и да пея балдевските песни на патриотически маниер. Нека правят това други. Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък ще да изляза на борба със стихиите…“ Неговото верую е „свобода или смърт юнашка“, той не признава полумерките, полутоновете, не се примирява с условията, при които живее, не привиква към ограниченията и преградите, не признава ничия власт над главата си. Цялата публикация „Кой се страхува от Христо Ботев?“

Христо Ботев

Долапът, на който се въртят от доста време насам чираците на Фуада и Алия, се спря, и на височината остана Саръ ‘Чизмели Мехмед ага. Туй нещо овехтя, както е овехтял и мозъкът на фанариотския патриарх. Но цариградските хаваджии* (вестникари), а в туй число и пачаврата „Турция“ ни разправят за знаменитостите на тоя мъж и за неговата програма. Той бил знаменит с това, че едно време, като си връзвал една заран гащите, Фуад рекъл на Мехмеда: „Хайде, чуджум, сенда чираам ол!** (Хайде, дете мое, и ти ми стани слуга!)“, и го проводил да коли и беси из Сирия.

Сега вече, като везир, тоя знаменит мъж (мъж е и наш Генович) издал и програма за политиката си. Смисълът на тая програма е: новият везир във ваншната си политика ще се пази да не яде свинско месо, а ще гледа да яде само онова, което заячва стомахът на държавата му, и във въпроса за пищеварението, заедно с другите министри, ще се върти на долапът. Цялата публикация „ДОЛАПЪТ“

Поводът да напиша тези редове е 25 декември 1847 г., когато на връх Рождество Христово в Калофер, в семейството на учителя Ботьо Петков и неговата съпруга Иванка се появява на бял свят първородният им син Христофор, кръстен според гръцката църква у нас и тогавашната именна система. Всъщност синът идва с името си. Или според простите изчисления на 25 декември 2017 г., първият ден на Коледа, се навършват 170 години от рождението на великия поет и революционер. Но тази бележита годишнина на автора на „Хаджи Димитър“ и „Политическа зима“ ще бъде отбелязана на 6 януари 2018 г., Богоявление. Защо? Цялата публикация „Календарът и обърканите дати“