„Живата старина“ гостува по Коледа в Чавдар

В Коледното село на България – Чавдар, в празничният и благословен коледен ден 25-ти декември официално бе представена Изложбата с Мисия да разказва, показва и съхранява българското народно наследство „Живата старина“.

Цялата публикация „„Живата старина“ гостува по Коледа в Чавдар“

България запя в Копривщица за 12-ти път!

Напук на всичко Копривщица запя. За дванадесети път. И се чу. Защото чуват тези, които искат да чуят и виждат тези, които искат да видят. И проехтя от седемте сцени още от първия ден. Седем сцени, седем пъстри пеещи  картини. Народът изпъстри и съживи зелените поляни над града-герой.

Цялата публикация „България запя в Копривщица за 12-ти път!“

КАК В МИНАЛОТО СЕ СПАСЯВАЛИ ПРИ ЧУМНИ ЕПИДЕМИИ

ИЕФЕМ – БАН / IEFSEM – BAS разказва:

Коронавирусът ни хвана в капан и се оказа трудно да избягаме от него, а и от темата за него. А какво са правели някога по време на епидемии?

Най-страшната болест в миналото, която обезлюдявала цели села, била чумата. В традиционната култура си я представяли най-често като стара и грозна жена – олицетворение на самата смърт. Имала записани на тефтер хората, които трябва да „удари“. Някои събеседници дори определят какви са тези хора: „който не си върви по пато, у него влазя и го морѝ – Бог я праща. Она гледа наште грешки…“ Цялата публикация „КАК В МИНАЛОТО СЕ СПАСЯВАЛИ ПРИ ЧУМНИ ЕПИДЕМИИ“

II-ри Национален фестивал за традиционни песни и танци се проведе в Пирдоп

За втора поредна година в центъра на Пирдоп се състоя фестивал за традиционни песни, танци и изкуство на фолклорна основа. Фестивалът, наречен „Фолклорница край Еленско“, се организира от НЧ „Напредък 1869“ и тази година е под патронажа на кмета на общината.

Впечатленията си от „Фолклорницата край Еленско“ с нас сподели Ива Богданова: Цялата публикация „II-ри Национален фестивал за традиционни песни и танци се проведе в Пирдоп“

ЗЛАТИШКОТО ЧИТАЛИЩЕ УГАСНА

Казват, че културата на всеки народ изпълнява двойна функция: от една страна тя се превръща в индикатор на степента на обществено-политическото развитие, а от друга играе роля на етноконсолидиращ фактор. Така по времето, когато българският народ е под византийско и особено под османско владичество, високите културни достижения от времето на цар Симеон и цар Иван Александър се превръщат в традиционни устои на българския народен дух, като запазват и продължават културно-просветните му традиции.
След 1856 г. като центрове на новобългарското просвещение в поробена България се раждат първите читалища – своеобразни центрове за новобългарска просвета и култура, представлявайки стремежа на българите да преодолеят средновековните културни порядки и да се ориентират към модерните измерения на културата, като ги съчетаят с народностните традиции. Българите, получили своето образование в различните европейски центрове носели пъстротата, разнообразието и разноезичието на възрожденската култура и при завръщането си поставили началото на промените тук. Цялата публикация „ЗЛАТИШКОТО ЧИТАЛИЩЕ УГАСНА“