Сурваки, още Василица

Да е честито, мирно и благодатно лето Господне 2022! На 1-ви януари християнската църква отбелязва Обрезание Господне и свети Василий Велики Кесарийски! Васильовден е! Момите пеят и наричат пристените! Момците сурвакат за здраве и берекет!

Първи януари се възприема като повратен момент в природата, отбелязващ началото на новата слънчева година! Денят е голям зимен празник, наричан още Сурваки, Сурва, Суроздру, Василица, Васильовден. По традиция в навечерието на празника в тесен семеен кръг се прави втората (след бъднивечерската) кадена вечеря. На трапезата се нареждат блажни ястия – варена свинска глава или пача. Може всичко от заколеното в навечерието на Коледа прасе да е вече изядено, но главата или част от нея се запазва „за пред Васил“!

Цялата публикация „Сурваки, още Василица“

ОТ ЕДНАЖДЕН ДО КОЛЕДА. СУРВА ДА Е ГОДИНАТА!

Излела ми стара майка
Излела ми утъ сарае,
Фъ десна хи рока ясна борница
Ясна борница ясен оганъ,
Фъ лева хи рока бела книга
Бела книга царну писму,
Рукнала са подрукнала
Песна пее бела книга
Бела книга царну писму:

„Бре юнаци луди гиди,
Вутре си е Баденъ вечеръ.
Дуръ да изгрее ясну сланц
Съсъ сланце личенъ-денъ
Личенъ-ден Коледов-денъ.
Коледа Бога на земе-та,
Златна си тоега носи…
Из „Веда Словенахъ”,
С. И. Верковичъ, 1881 г.

Стари, прастари български обичаи изпълват житието и битието ни. Успели да се съхранят почти непроменени през годините, дори и днес, когато сме позабравили истинското им значение, мимоходом продължаваме стриктно да изпълняваме завещаните ни ритуали, сякаш същите са записани дълбоко нейде в самите нас и в нашето ДНК.

Не е напразно и не е необяснимо защо днес все повече се говори, че сме наследили магически традиции, оказали се неподвластни нито на времето, нито на различните религии, преминали оттук. Дори християнството такова, каквото го знаем сега и доколко изобщо го разбираме, стъпва върху обичаи, вярвания и митологии, които нашите прадеди са практикували и прилагали от незапомнени времена. Повечето от тези ритуали, наричания, свещенодействия са пряко свързани с Майката Земя и изразяват преди всичко разбиранията ни за плодовитост и богатство. Идеи, свързани с тайнството на раждането, на създаването на живот, както отбелязва Георги Мишев – съвременен изследовател на античните следи в магическите обреди, практикувани по българските земи. „Стопанката на Господ” Розмари Де Мео, например, в своята книга за вярванията на българите пояснява, че всъщност на 21-ви декември едно време българите са посрещали новата си година – в деня на зимното слънцестоене. Цялата публикация „ОТ ЕДНАЖДЕН ДО КОЛЕДА. СУРВА ДА Е ГОДИНАТА!“