“Има хора, за които е вече късно
да чуят небето и душата си.”
Мария Лалева, Пасиансът на архангелите”
Може би, защото животът стана бърз и многопосочен, та чак монотонен. Какво ли не се налага да правим, за къде ли не бързаме?! Подчинени на наложен ритъм, поредица от създадени проблеми, чието решаване ни е вменено, но не зависи от нас, защото всъщност казусът не е наш. Не остава време да останем със себе си, да бъдем себе си, защото постоянно ни държат навън… А как ще знаем какво се случва вътре в нас?… И напоследък ни е студено.
