Медията на Средногорието
На Лазар едно време момите шетали из селото, пеели песни на поляните, на горите и на гостоприемните стопани, които с радост ги посрещали и ги дарявали с бели яйца и обредни хлебчета. И тази година в Буново спазиха традицията и лазарките попяха за здраве из село, че да донесет цяла година берекет на всички.
Къде ние заминале,
родило се, преродило,
та на земия натегало,
от два класа кутел жито,
от два грозда бочва вино!
Лазарица, Лазар, Лазарска събота, а подир нея Връбница, още Цветница и цяла Велика Неделя! Събраха се момите лазарки да ходят, залюляха се лалетата, затрептяха тревите… Шеталици, кумица, лазарова булка…
Цялата публикация „Лазарица, още Цветница! Велика Неделя!“
Лазар се вози на златни колци,
низ село ходи Богу се моли:
Я дай ми, боже, ситен ми дъждец,
ситен ми дъждец, роса да роси.
Роса да роси, трева да никне,
паун да пасе, пера да хвърга.
Пера да хвърга, моми да берат,
моми и невести венци да вият!
Лазаровата събота. Лазаровден – празникът на възродения живот!
Едно време му викали още Лазарница (Лазарица).
Обиколиха челопешките лазарки селото! Попяха за здраве на домакините… Лаленце се люлее… На момък и на детеце за здраве и берекет, на цялото село благоденствие и просперитет!
Цялата публикация „„Лаленце се люлее“… Лазарица е!“