Медията на Средногорието
„Аз съм учител. Родил съм се в мига, когато от устата на дете е изскочил въпрос“ – Джон У. Шлатър
В това противоречиво и неспокойно време ролята на Даскала се оказа неразбрана. Затова и той се превърна в противоречива и неспокойна личност, която бе натоварена да носи тежкия кръст на обществото.
“Има хора, за които е вече късно
да чуят небето и душата си.”
Мария Лалева, Пасиансът на архангелите”
Може би, защото животът стана бърз и многопосочен, та чак монотонен. Какво ли не се налага да правим, за къде ли не бързаме?! Подчинени на наложен ритъм, поредица от създадени проблеми, чието решаване ни е вменено, но не зависи от нас, защото всъщност казусът не е наш. Не остава време да останем със себе си, да бъдем себе си, защото постоянно ни държат навън… А как ще знаем какво се случва вътре в нас?… И напоследък ни е студено.
Словото ли? Тази бекрайна и неразгадана „формула“, дала на човека невероятен избор и съдба. Съзидателна и разрушаваща, плашеща и радваща, мощ. Колко лица крие езикът?
В прекрасната българска реч е прозвучало от устата на класика Иван Вазов „език, свещен на моите деди“, като мъдростта на приемствеността „научи от мен, от опита ми, от делата ми чрез езика ми. Аз ти давам, за да ме продължиш, не, за да ме повториш. Аз те обричам да помнищ и пазиш.“ Цялата публикация „Словото – тази бекрайна неразгадана формула!“