Категория: История и Култура

Когато през 1921 г. започва да излиза у нас първият литературен вестник, основан от проф. Ал. Балабанов, един от редакторите е Елин Пелин, заедно с Тодор Боров, Д. Б. Митов, Г. Цанев и др. В една от уводните статии, известният вече автор на „Гераците“ пише: „Българският писател е нещо ненужно, нещо безполезно за нашия народ изцяло, за нашето общество, за това многобройно нищо, което се нарича българска интелигенция, и даже за самата малка среда, сред която се движи. Него го отричат всички, които са го чели, които не са го чели, ни чули, ни видели. Апостол на мисълта, певец на прекрасното, той си остава неразбран, необкръжен от внимание, от тиха, предана и радостна обич. Писателството у нас е смешно занятие, писателят – анахронизъм, на който гледат със съжаление!“
По-нататък именитият творец размишлява за това, че трудно могат да се намерят на книжния пазар произведенията на Зах. Стоянов, П. Р. Славейков, Пенчо Славейков, Яворов, Л. Каравелов… Той негодува срещу онези издатели, които нехаят за българската книга: „Разгърнете каталозите на нашите големи издателства. Там ще видите сума преводи на малки и големи чужди писатели, ще видите разни книги по половия въпрос за деца, за мъже, за момичета и дори за бабите, но ценните, хубавите, благородните наши книги, които би трябвало да красят полицата у всяка българска къща, няма да намерите. Кой би трябвало да ги издаде?“ Цялата публикация „Елин Пелин: „Българският писател е нещо ненужно…““

Проф. Дамян Христов е български учен-изследовател, който е предприел пътешествие до Италия, за да изследва има ли български корени там и откъде са дошли те, както и има ли потомци българи на Пенинския полуостров?

Проф. Д. Попхристов: Има. Много са потомците.Над 300 са топонимите с български произход в цяла Италия. Булгари и Булгарево са, може би, най-популярните, но това, което направихме ние… Казвам ние – от Фондация „Български център Просветление”, направихме едно пътуване през цяла Италия. Нарекохме го „По стъпките на предците ни в Италия” и попаднахме на изключително много такива места. Като гледам картата – минахме през Варна и спряхме в Булгурело. В Булгурело и Булгарограсо попаднахме на едни хора, които ни казаха: ако искате да разберете нещо за българите, идете ей там до църквата в малката къща. Там има един човек, той ще ви разкаже. Цялата публикация „Проф. Дамян Попхристов: Над 300 са българските топоними в Италия“

Христо Ботев

Долапът, на който се въртят от доста време насам чираците на Фуада и Алия, се спря, и на височината остана Саръ ‘Чизмели Мехмед ага. Туй нещо овехтя, както е овехтял и мозъкът на фанариотския патриарх. Но цариградските хаваджии* (вестникари), а в туй число и пачаврата „Турция“ ни разправят за знаменитостите на тоя мъж и за неговата програма. Той бил знаменит с това, че едно време, като си връзвал една заран гащите, Фуад рекъл на Мехмеда: „Хайде, чуджум, сенда чираам ол!** (Хайде, дете мое, и ти ми стани слуга!)“, и го проводил да коли и беси из Сирия.

Сега вече, като везир, тоя знаменит мъж (мъж е и наш Генович) издал и програма за политиката си. Смисълът на тая програма е: новият везир във ваншната си политика ще се пази да не яде свинско месо, а ще гледа да яде само онова, което заячва стомахът на държавата му, и във въпроса за пищеварението, заедно с другите министри, ще се върти на долапът. Цялата публикация „ДОЛАПЪТ“

Поводът да напиша тези редове е 25 декември 1847 г., когато на връх Рождество Христово в Калофер, в семейството на учителя Ботьо Петков и неговата съпруга Иванка се появява на бял свят първородният им син Христофор, кръстен според гръцката църква у нас и тогавашната именна система. Всъщност синът идва с името си. Или според простите изчисления на 25 декември 2017 г., първият ден на Коледа, се навършват 170 години от рождението на великия поет и революционер. Но тази бележита годишнина на автора на „Хаджи Димитър“ и „Политическа зима“ ще бъде отбелязана на 6 януари 2018 г., Богоявление. Защо? Цялата публикация „Календарът и обърканите дати“

На 18-ти ноември мирковчани поднесоха венци в памет на поп Недельо, роден в село Мирково, кръстоносец в Хвърковатата чета на Георги Бенковски.
Легендарният поборник е духовникът, дал знак за вдигането на въстанието в село Поибрене на 20-ти април 1876 г. със старинния сребърен кръст от църквата в селото, с който в последствие е благословена и поведена Хвърковатата чета. Поп Недельо е един от основателите на Поибренския революционен комитет, като взема дейно участие в подготовката на въстанието, като фактически той се превръща в своеобразен “кръстоносец” на четата. Свещеник Недельо Иванов е арестуван след погрома на въстанието и осъден на заточение. Близо 18 месеца е в заточение. След Освобождението е пуснат на свобода. Завръща се в родното си село.

Картини, плетива и шевици бяха подредени в изложба в НЧ “Светлина 1901” – село Буново. Художничките Татяна Гинкулова и Йорданка Атанасова представиха пред публиката своите мечтания, фантазии, природни етюди, икони и рисувани камъни.
Бяха представени и красиви ръкоделия, съчетаващи неповторимите багри на българските шевици и красотата на българските дантели. На събитието присъства и кмета на община Мирково Цветанка Йотина, придружена от секретаря на Общината инж. Цвета Попова.
Г-жа Йотина поднесе своите благодарности към организаторите на събитието, в частност към Милена Петровска – председател на НЧ “Светлина 1901”, както и към участниците и гостите на изложбата.

До гробищния параклис в Мирково се издига един висок гранитен паметник, отдолу квадратен, нагоре преминаващ в пирамида и завършващ с килнат, сега, железен кръст. С надпис, че е осветен през 1909 г. Голям за мащабите на другите паметници, отвсякъде с надписи, врязани в камъка, още преди време ме заинтригува и се опитах да разчета трудно прочитаемия текст:
20.IX.1909 г.
„Тук почиват костите на… (изброени са 8 имена с годините на раждането им). Те загинаха в полето на труда от братска ръка на буновчани, които в злобата си, че спечелиха мирковчани гората в Скорчина, прибегнаха до отвратително убийство.“
ОТ МИРКОВЧАНИ
МИР НА ПРАХА ИМ! 12.IX.1905 г.

(проф. Дойно Дойнов пише в спомените си, че местността е Телиш). Цялата публикация „“ВОЙНАТА” МЕЖДУ БУНОВО И МИРКОВО“

Ноември е. Отново. Есен, листа, димитровчета, аромат на огнище. Месецът, започващ с Деня на будителите. Онези, книжовниците, просветителите и борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията ни и нейния морал.
Макар и изпълнени със съвременен песимизъм, обръщайки се назад и вглеждайки се в миналото ни, виждам много примери за хора, дръзнали да подбуждат и събуждат, да бранят и подкрепят, да рискуват и жертват себе си в името на отечество, родина, народ. Паисий Хилендарски с любов написал “Историята СлавноБългарска”, Георги Раковски, дръзнал да създаде Първата българска легия и да открие за всеки, който иска да чете и види непреходността на българските корени, бит и обичаи. Васил Левски и Христо Ботев, отдали живота си в името на Свободата. Българската. Иван Рилски, Неофит Бозвели, Иван Вазов, Петко Р. Славейков и много други достойни българи, прозряли, че бъдеще можем да имаме, само ако извоюваме настоящето си, бъдем единни и всеотдайни в името на нещо свято, нещо общо, нещо стойностно, каквото е съхранението на езика български, българското образование, българските традиции и българската свободна воля. Народе???? Цялата публикация „БУДИТЕЛЯТ БЛАГОСТОРНИК ХАДЖИ НЕНЧО ПАЛАВЕЕВ“