ЦЪРКВАТА НА СВЕТИ НИКОЛАЙ В КОПРИВЩИЦА

Дълги години копривщенци имат само една църква – „Успение Богородично”, но с течение на времето тя все по-трудно събира нарасналото население за празнични литургии. Тогава Копривщица наброява 12 000 жители. Идва и идеята за построяването на нов храм. По онова време в Копривщица преподава йеромонах Неофит Рилски, който силно подкрепя идеята.
На 29 юни 1839 г. той, йеромонах Игнатий, поп Павел, Найден Геров и други граждани изготвят протокол за построяването на новата църква. Оригиналът на протокола се пази в храма и днес.
Цялата публикация „ЦЪРКВАТА НА СВЕТИ НИКОЛАЙ В КОПРИВЩИЦА“

ВАЖНИ УТОЧНЕНИЯ И ДОПЪЛНЕНИЯ КЪМ БИОГРАФИЯТА НА ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ

Повод за настоящите бележки са често повтаряните неточности, неверни твърдения – представяни за факти, произволни тълкувания, често измишльотини, направо казано, наслоени и наследени от години идеологеми, пристрастия и невежество, “щедро“ прикачвани към биографията на поета

1. Къщата, ниския таван и „ниските хора

При възстановяването на къщата (строена 1830 г.) за музей през 1957-58 г., за да укрепят конструкцията, строителите са залели основите на първия етаж с бетон, глиненият под е заменен с дюшеме и така повдигат нивото около 50 сантиметра – това е единствената промяна в оригиналната архитектура на къщата. И причината за ниския таван днес. Цялата публикация „ВАЖНИ УТОЧНЕНИЯ И ДОПЪЛНЕНИЯ КЪМ БИОГРАФИЯТА НА ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ“

Мирково отбеляза 175 г. от рождението на ПОП НЕДЕЛЬО

На 18-ти ноември мирковчани поднесоха венци в памет на поп Недельо, роден в село Мирково, кръстоносец в Хвърковатата чета на Георги Бенковски.
Легендарният поборник е духовникът, дал знак за вдигането на въстанието в село Поибрене на 20-ти април 1876 г. със старинния сребърен кръст от църквата в селото, с който в последствие е благословена и поведена Хвърковатата чета. Поп Недельо е един от основателите на Поибренския революционен комитет, като взема дейно участие в подготовката на въстанието, като фактически той се превръща в своеобразен “кръстоносец” на четата. Свещеник Недельо Иванов е арестуван след погрома на въстанието и осъден на заточение. Близо 18 месеца е в заточение. След Освобождението е пуснат на свобода. Завръща се в родното си село.

КАРТИННА ИЗЛОЖБА В БУНОВО

Картини, плетива и шевици бяха подредени в изложба в НЧ “Светлина 1901” – село Буново. Художничките Татяна Гинкулова и Йорданка Атанасова представиха пред публиката своите мечтания, фантазии, природни етюди, икони и рисувани камъни.
Бяха представени и красиви ръкоделия, съчетаващи неповторимите багри на българските шевици и красотата на българските дантели. На събитието присъства и кмета на община Мирково Цветанка Йотина, придружена от секретаря на Общината инж. Цвета Попова.
Г-жа Йотина поднесе своите благодарности към организаторите на събитието, в частност към Милена Петровска – председател на НЧ “Светлина 1901”, както и към участниците и гостите на изложбата.

“ВОЙНАТА” МЕЖДУ БУНОВО И МИРКОВО

До гробищния параклис в Мирково се издига един висок гранитен паметник, отдолу квадратен, нагоре преминаващ в пирамида и завършващ с килнат, сега, железен кръст. С надпис, че е осветен през 1909 г. Голям за мащабите на другите паметници, отвсякъде с надписи, врязани в камъка, още преди време ме заинтригува и се опитах да разчета трудно прочитаемия текст:
20.IX.1909 г.
„Тук почиват костите на… (изброени са 8 имена с годините на раждането им). Те загинаха в полето на труда от братска ръка на буновчани, които в злобата си, че спечелиха мирковчани гората в Скорчина, прибегнаха до отвратително убийство.“
ОТ МИРКОВЧАНИ
МИР НА ПРАХА ИМ! 12.IX.1905 г.

(проф. Дойно Дойнов пише в спомените си, че местността е Телиш). Цялата публикация „“ВОЙНАТА” МЕЖДУ БУНОВО И МИРКОВО“

БУДИТЕЛЯТ БЛАГОСТОРНИК ХАДЖИ НЕНЧО ПАЛАВЕЕВ

Ноември е. Отново. Есен, листа, димитровчета, аромат на огнище. Месецът, започващ с Деня на будителите. Онези, книжовниците, просветителите и борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията ни и нейния морал.
Макар и изпълнени със съвременен песимизъм, обръщайки се назад и вглеждайки се в миналото ни, виждам много примери за хора, дръзнали да подбуждат и събуждат, да бранят и подкрепят, да рискуват и жертват себе си в името на отечество, родина, народ. Паисий Хилендарски с любов написал “Историята СлавноБългарска”, Георги Раковски, дръзнал да създаде Първата българска легия и да открие за всеки, който иска да чете и види непреходността на българските корени, бит и обичаи. Васил Левски и Христо Ботев, отдали живота си в името на Свободата. Българската. Иван Рилски, Неофит Бозвели, Иван Вазов, Петко Р. Славейков и много други достойни българи, прозряли, че бъдеще можем да имаме, само ако извоюваме настоящето си, бъдем единни и всеотдайни в името на нещо свято, нещо общо, нещо стойностно, каквото е съхранението на езика български, българското образование, българските традиции и българската свободна воля. Народе???? Цялата публикация „БУДИТЕЛЯТ БЛАГОСТОРНИК ХАДЖИ НЕНЧО ПАЛАВЕЕВ“

ЗЛАТИШКОТО ЧИТАЛИЩЕ УГАСНА

Казват, че културата на всеки народ изпълнява двойна функция: от една страна тя се превръща в индикатор на степента на обществено-политическото развитие, а от друга играе роля на етноконсолидиращ фактор. Така по времето, когато българският народ е под византийско и особено под османско владичество, високите културни достижения от времето на цар Симеон и цар Иван Александър се превръщат в традиционни устои на българския народен дух, като запазват и продължават културно-просветните му традиции.
След 1856 г. като центрове на новобългарското просвещение в поробена България се раждат първите читалища – своеобразни центрове за новобългарска просвета и култура, представлявайки стремежа на българите да преодолеят средновековните културни порядки и да се ориентират към модерните измерения на културата, като ги съчетаят с народностните традиции. Българите, получили своето образование в различните европейски центрове носели пъстротата, разнообразието и разноезичието на възрожденската култура и при завръщането си поставили началото на промените тук. Цялата публикация „ЗЛАТИШКОТО ЧИТАЛИЩЕ УГАСНА“

Родилните мъки на един паметник

„Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани…

Често, брате, скришом плача
над народен гроб печален;
но, кажи ми, що да тача
в тоя мъртъв свят коварен?”…

Ще си рече човек, че едно начинание, насочено към съхраняване на историческата ни памет, наситено с родолюбиви чувства и желание за опазване заветите на един свиден за всеки от нас българин, какъвто е Христо Ботев, би следвало да получи незабавна подкрепа най-вече от тези, от които зависи неговия успешен завършек. Цялата публикация „Родилните мъки на един паметник“