ЗРЕЛИЩЕН СПЕКТАКЪЛ В ЧЕЛОПЕЧ

БАШ-шампионът Димитър Кумчев

ВТОРИ НАЦИОНАЛЕН ТУРНИР ПО НАРОДНИ БОРБИ
“ДИВАТА СЦЕНА”
се случи в Челопеч. На 26-ти и 27-ми юли едни от най-добрите български борци премериха сили на челопешкия тепих, под погледите на ентусиазираната и аплодираща ги невероятна публика.
Спектакъл НЕОБЯТЕН! Участници ФАНТАСТИЧНИ!
Организация ПЕРФЕКТНА! И за разкош най-българският и истински АНСАМБЪЛ “БЪЛГАРЕ” със солист Албена Вескова и художествен ръководител Христо Димитров. Ансамбъл „Българе“ подари на публика, участници и гости спектакъла „Осмото чудо“.

Организатори: Община Челопеч и Фондация „Българе“. Цялата публикация „ЗРЕЛИЩЕН СПЕКТАКЪЛ В ЧЕЛОПЕЧ“

Баба Марта приказки разказва…

Баба Марта шета из село Душанци и раздава усукани мартеници. Ръчно изработени с втъкана специална магия. Магия за здраве, дълъг живот, плодовитост и изобилие. Бяла и червена предени нишки, образуват едно цяло. Бяло за чистота, невинност и радост, червено за жизненост, здраве и любовен огън.

Осъмна Средногорието украсено в невинно бяло и любовно червено. Усмихват се хората, ей така. Хубаво им е на душата… Гордо им е като снежния Балкан и широко като Златишката котловина…

1-ви март е – един от най-личните български празници. Нарекли сме си го чисто български – свещен и магичен.Самодеен и самобитен, олицетворяващ и осмислящ. Закичен и закачлив…

Цялата публикация „Баба Марта приказки разказва…“

В Буново отбелязаха Св. Теодор Тирон и откриха стоматологичен кабинет

На връх Тодоровден в село Буново, община Мирково се състоя двоен празник.

В църквата, наречена на Свети Теодор Тирон, отец Йордан отслужи празнична литургия. Свети Теодор Тирон е християнски светец – воин, почитан като великомъченик.  Тирон означава „новобранец“. Светецът е живял в началото на ІV век и е бил воин в град Амасия, Понтийска област. Цялата публикация „В Буново отбелязаха Св. Теодор Тирон и откриха стоматологичен кабинет“

Тодоровден е. Първа събота от Великденските пости.

Свети Тодор коня кове, на ливада, на зелена…

Днес е един от първите пролетни празници в народния календар – Тодоровден. БПЦ почита Св. Тодор Тирон (Теодор Амасейски).

Преданията разказват, че на този ден светецът обличал девет кожуха и отивал при Бога да проси за лято. Във връзка с изградената представа, на този ден стават надбягвания с коне, затова се начила още Конски великден, а също и Тудорица.

По случай празникът се замесват ритуални хлябове, на които са изобразени фигури на коне, конска глава, конско копито. Освещават се в черквата и се раздават за здраве, като част от хляба се дава на конете. По стар български обичай се организират кушии, в които участват ергени и млади мъже, а спечелилият кон бива окичван с венци. Цялата публикация „Тодоровден е. Първа събота от Великденските пости.“

Отбелязаха Денят на лозаря и в село Каменица, община Мирково

Секретар-библиотекаря Тодорка Пашова извършва ритуала по зарязването на лозата

Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете! Хайде, наздраве!

Денят 14-ти февруари се нарежда сред най-почитаните и обичани български празници, предшестващи идването на пролетта. И тази година в село Каменица не пропуснаха да спазят старите български традиции – да подрежат лозите, за да са плодовити.

Ритуалите на Трифоновден са изпълнени с множество специални действия. Мъжете отиват рано сутрин на лозето с омесена за целта питка, печено пиле напълнено с ориз и вино. След като подрежат лозата на три места я поливат с донесеното вино. След това избират един мъж за цар на лозята, накичват го с венци и го повеждат към селото с много музика и танци. Шествието минава през всички къщи, за да „прелива през праговете им“ плодородието. Цялата публикация „Отбелязаха Денят на лозаря и в село Каменица, община Мирково“

Петрич почете Свети Трифон

Николай Лилов – кмет на село Петрич извършва тайнството по зарязване на лозата

По стар Български обичай днес заедно с пенсионерски клуб ,,Искра“ с. Петрич почетохме ,,Свети Трифон“!

След ритуала по зарязване на лозите за здраве, берекет и плодородие, веселието продължи до късния следобед с дегустации на различни вина домашно производство, баници, тутманици и много други гозби, приготвени от прекрасните жители на нашето балканско

селце. Бяха изпълнени и много песни характерни за нашия край специално за рождениците баба Нонка Лещарова и Пенко Карамихов!

Наздраве на всички, бъдете Живи и Здрави !

Николай Лилов – кмет на село Петрич

В Пирдоп и Душанци отбелязаха Бабинден

Някога бабите, жените, които помагали при раждането, били дълбоко уважавани от народа. Те били тези, които през часовете на раждането бдели над родилката и се грижели за спасението на майката и детето. Те били тези, които с билки и баяния поемали грижата да ги опазят от вредните влияния на лехусите – зли същества, които според вярванията обикаляли около майката и детето до 40-тия ден от раждането. Бабата стояла и през нощта до третия ден след раждането, за да посрещне орисниците. Тя нареждала специалната трапеза подготвена за тях и следяла на нея да има всичко необходимо, за да бъдат доволни и весели, тези които определяли съдбата. Бабата лекувала и всички детски болести, които се появявали в първите месеци след раждането. Цялата публикация „В Пирдоп и Душанци отбелязаха Бабинден“

Наричания и пеене на пръстени в Душанци

Душанци продължава да съхранява съкровищата на българския бит и обичаи. На 14-ти януари по стар стил е Васильовден (Нова година), на който се извършва ритуала „Пеене на пръстени” – наричания и гадаене, пожелания за здраве, дълголетие, плодородие и благополучие. Обичаят носи много емоции и хубаво настроение на всички, които пускат своя накит в ритуалното котле и с трепет очакват да чуят това, което ще им се падне от наричанията.

Неуморните душански самодейци не пропуснаха да отбележат подобаващо празника. Около отрупаният с плодове и украса дрян, се завъртяха типични български хора и  мегдана оживя, огласен от звънливите гласове на народните певици от читалището. Пъстротата на носиите им контрастираше с бялата премяна на Балкана и нашепваше стари предания.

След традиционната запявка, гайдарят извади един по един нишаните от котлето, съпроводено със съответното наричане-пожелание за професия, богатство, задомяване, материални придобивки. Цялата публикация „Наричания и пеене на пръстени в Душанци“

„Женски водици“ в Челопеч

Българската традиция свързва Ивановден с очистителната и чудодейна сила на водата. Така наречените „мръсни дни“ са свършили на 6 януари – Богоявление, и хората поглеждат напред в бъдещето с надежда за здраве и по-добър живот.
На този ден по стар български обичай всички булки и младоженци, които са се оженили през зимата до Ивановден, се къпят за здраве и щастлив живот, а за здраве и хубост се къпят малки и големи.
Ивановден е наричан още „женски водици“.
На Ивановден продължават обичаите и обредите, свързани с вярата в чудодейната здравеносна сила на водата. Ергените къпят момите, къпят се булките и младоженците, които са се оженили през тази зима до Ивановден; къпят се всички именници; къпят се годените моми и ергени.

Кръстена и осветената вода на този ден има способността да лекува, да гони злото от дома, да носи здраве и жизнени сили.

Цялата публикация „„Женски водици“ в Челопеч“

ОТ ЕДНАЖДЕН ДО КОЛЕДА. СУРВА ДА Е ГОДИНАТА!

Излела ми стара майка
Излела ми утъ сарае,
Фъ десна хи рока ясна борница
Ясна борница ясен оганъ,
Фъ лева хи рока бела книга
Бела книга царну писму,
Рукнала са подрукнала
Песна пее бела книга
Бела книга царну писму:

„Бре юнаци луди гиди,
Вутре си е Баденъ вечеръ.
Дуръ да изгрее ясну сланц
Съсъ сланце личенъ-денъ
Личенъ-ден Коледов-денъ.
Коледа Бога на земе-та,
Златна си тоега носи…
Из „Веда Словенахъ”,
С. И. Верковичъ, 1881 г.

Стари, прастари български обичаи изпълват житието и битието ни. Успели да се съхранят почти непроменени през годините, дори и днес, когато сме позабравили истинското им значение, мимоходом продължаваме стриктно да изпълняваме завещаните ни ритуали, сякаш същите са записани дълбоко нейде в самите нас и в нашето ДНК.

Не е напразно и не е необяснимо защо днес все повече се говори, че сме наследили магически традиции, оказали се неподвластни нито на времето, нито на различните религии, преминали оттук. Дори християнството такова, каквото го знаем сега и доколко изобщо го разбираме, стъпва върху обичаи, вярвания и митологии, които нашите прадеди са практикували и прилагали от незапомнени времена. Повечето от тези ритуали, наричания, свещенодействия са пряко свързани с Майката Земя и изразяват преди всичко разбиранията ни за плодовитост и богатство. Идеи, свързани с тайнството на раждането, на създаването на живот, както отбелязва Георги Мишев – съвременен изследовател на античните следи в магическите обреди, практикувани по българските земи. Имало е вярване, че именно на 21-ви декември едно време българите са посрещали новата си година – в деня на зимното слънцестоене. Цялата публикация „ОТ ЕДНАЖДЕН ДО КОЛЕДА. СУРВА ДА Е ГОДИНАТА!“