Великденски обичаи в народната ни вяра и обредност

Няма налично описание на снимката.

Възкресение Христово е един от най-големите и тържествени християнски празници. По решение на Първия Вселенски събор, състоял се в Никея през 325 г., се взема решение Пасхата да се празнува в първия неделен ден след първото пълнолуние след пролетното равноденствие, което днес е на 21-ви или на 22-ри март. Денят на Великден се определя и според лунния календар, а той не съвпада със слънчевия и това е главната причина за променливостта на датите, на които се празнува Възкресението на Исус Христос. При определянето на Великден църковната институция се съобразява и с това – Възкресението не трябва да се празнува преди или в един ден с юдейската Пасха, защото Исус Христос е възкръснал „сутринта рано в първия ден на седмицата”.

Цялата публикация „Великденски обичаи в народната ни вяра и обредност“

На Лазар в Буново вързаха люлка край реката

На Лазар едно време момите шетали из селото, пеели песни на поляните, на горите и на гостоприемните стопани, които с радост ги посрещали и ги дарявали с бели яйца и обредни хлебчета. И тази година в Буново спазиха традицията и лазарките попяха за здраве из село, че да донесет цяла година берекет на всички.

Цялата публикация „На Лазар в Буново вързаха люлка край реката“

Заснеха видео на песента „Вечерай, Радо” в златишкия Метох!

По идея на режисьорът Христо Досев, в златишкия Метох бе заснет видео клип на песента „Вечерай, Радо”. Емблематичната българска народна песен е представена в по-различна светлина – като носител на космическа енергия, напомняща за безкрайния космос, за божествената искра на Сътворението, за непреходната вечност на семейството.

Цялата публикация „Заснеха видео на песента „Вечерай, Радо” в златишкия Метох!“

С награди от XXI “Симитлия – Древната земя на Кукерите“ се завърнаха кукерските клубове от Средногорието

Журито на провелите се преди дни XXI-ви кукерски игри в Симитли определи при кои групи отиват купите от тазгодишното издание на фестивала. На класиране подлежат само гостуващите кукерски и сурвакарски групи. Сред отличените тази година са и кукерите от Мирково, Буново и Челопеч.

Мирково
Цялата публикация „С награди от XXI “Симитлия – Древната земя на Кукерите“ се завърнаха кукерските клубове от Средногорието“

Карамановден

Втори януари е денят, посветен на впрегатния добитък – впрегатни волове или биволи. Извършвал се обредът „ринене“ и ходели ергени-риначи. Случвало се на някоя мома да наринат кошарата, та да знае тя, че „с мъж шега не бива“.

„Риначовден се празнувал „на утре след Сурва“, след васильовските ладванки, когато момите вече са предрекли кой и какъв ще бъде техният цар“…

п - ПРАЗНИК Е: Без свинско на трапезата за Карамановден!
Цялата публикация „Карамановден“

16-ти октомври – Международен ден на хляба

„Който има хляб – има всичко“!

В знак на почит към хляба през 2006 г. 16-ти октомври е обявен за Международен ден на хляба и неговото значение за хората. Това става по инициатива на Международния съюз на хлебопроизводителите и пекарите.

Цялата публикация „16-ти октомври – Международен ден на хляба“

В Каменица отбелязаха 148 години от избухването на Априлското въстание

„Всеки народ има свое минало, което се изучава старателно от потомството… Априлското въстание, чрез което ние се опитахме да свалим от гърба си веригите на робството би следвало да държи първо място в българската история”…
Захари Стоянов

На 20-ти април 2024 г. самодейци към НЧ „Любен Каравелов – 1927“, гости и жители на село Каменица се поклониха пред подвига на участниците в Априлското въстание, избухнало преди 148 години – с изпращането на „Кървавото писмо“ от Тодор Каблешков от Копривщица, получено от Георги Бенковски в Панагюрище и създадената от него Хвърковата чета, победила поробителите край село Петрич.

Специални гости на събитието бяха Гайдарски състав „Челопешки полъх“ към НЧ „Труд и постоянство – 1901“, с. Челопеч, които изпълниха патриотични песни.

Цялата публикация „В Каменица отбелязаха 148 години от избухването на Априлското въстание“

БЛАГОВЕЦ Е! Хващаме се за зеленото!

На Благовец се хващаме за зеленото и посрещаме с медени питки самодивите! Това е последният от мартенските празници и е много почитан от българите.

Православната християнска църква на 25-ти март отбелязва Благовещение – празнува в чест на благата вест, която свети Архангел Гавраил донесъл на Дева Мария, че тя е избрана да зачене с Божията помощ и да роди Спасителя на света.

Цялата публикация „БЛАГОВЕЦ Е! Хващаме се за зеленото!“

Антончани почетоха свети Харалампи, носейки мед в черквата

10-ти февруари е денят, в който се честват свети Харалампи и света Валентина. На този ден се носи мед в църквата, за да бъде осветен, като част от него се пази за лекарство срещу шарка и други болести.

Цялата публикация „Антончани почетоха свети Харалампи, носейки мед в черквата“

В с. Каменица зарязаха ритуално лозниците

В началото на най-малкият месец в годината – Февруари, наричан едно време Малък Сечко, се падат т.нар. Трифонци, като народът тачил най-много първият Трифунец и го празнувал шумно – за берекет. От прастари времена са запазени някои от мистериите, които днес се свързват с Трифоновден, но идващи от пазвата на дионисиевите мистерии.

Цялата публикация „В с. Каменица зарязаха ритуално лозниците“