На 15-ти октомври 2020 г. в храм „Свети Николай Мирликийски Чудотворец“ в Челопеч с тържествен водосвет бе осветена подарената на храма икона на Света Богородица – „Достойно ест“. Иконата е поставена на специална поставка и цялостния ансамбъл се нарича проскинитарий. Дарителят е от Пирдопска духовна околия. Богородичната икона е изработена от сестрите монахини от Клисурският манастир „Св. Св. Кирил и Методий“, находящ се между Берковица и Вършец, а дървеният резбован постамент е дело на Емил Ражанков. Водосветът бе отслужен от ставрофорен свещеноиконом отец хаджи Недко Бръмбаров и протойереите Николай Славчев и Антоний Марчев.
На 14-ти октомври почитаме преподобна Петка (Параскева Епиватска), наричана още Българска, че и Балканска. Почитаме я като главна закрилница на българския народ и държава, покровителка на Молдова и градовете Търново, Габрово и Троян. Преподобна Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през 11 век. Води благочестив живот, а след смъртта й нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация. Цар Иван Асен IІ ги пренася в Търново, където се пазят до превземането му от турците. След дълги странствания мощите намират покой в румънския град Яш, където се намират и досега.
Света Петка от параклиса в град Златица
Българските традиции и ритуали на този ден са с древни предхристиянски корени и белези на аграрни култове. Основно място заема плодородието, олицетворено от жена, даряваща живот, наречена от народа ни Света Петка, която се смята и за закрилник на дома и семейството. От Петковден започват сгледите на годежите и сватбите, тъй като според народните умотворения светицата е покровител на раждането и плодовитостта, както при хората, така и при животните. 12-те дни от Петковден до Димитровден имат сакрален характер. Това време е своеобразен преход между годишните времена – народът казва, че от Димитровден започва зимата. Този 12-дневен период е и опасен, затова го наричат „Вълче погано“.
На 26-ти септември в салона на НЧ „Надежда 1900“ ще се проведе тържествен концерт с участието на местни самодейци и Симфониета-Враца по случай 120-та годишнина от неговото основаване. На официална церемония ще бъдат наградени читалищни дейци с особени заслуги към културната институция на селото.
На 8-ми септември е един от големите църковни празници – Рождество Богородично, наричан още „Малка Богородица“. Православната църква прославя Божията майка като пазителка на християнското семейство и покровителка на родилката и детето. На този ден храмов празник имат редица манастири в страната: Рилският, Троянският, Роженският, Врачешкият и други. Празникът Малка Богородица се ознаменува и с общоселски събори, хора, песни; обикновено покрай черкви, манастири и оброчни места, свързани с Божията майка. Някъде в нейна чест колят и курбан – овен/овца.
На 5-ти и 26-ти септември от 10.00 до 17.00 ч. Кукерски клуб „Златните кукери“ – Челопеч отваря врати за всеки, който желае да се запознае с тайните на кукерите и кукерските игри. Посетителите ще имат възможност да разгледат кукерски маски и костюми, да наблюдават как се шият кожусите и се изработват страшните кукерски образи, да разпитат за древния обичай и характерните ритуали, извършвани през седмицата преди Сирница и на Сирни заговезни.
Челопешките кукери очакват желаещите в Клуба, находящ се в с. Челопеч, бул. „Трети март“. Телефон за контакти: 0886 64 75 68 – Дилян Джунев.
На 08.08.2020 г. на парк „Корминеш“ се състоя летен празник, организиран от ръководителите на Кукерски клуб „Златните кукери“ – Челопеч. Гост на събитието бе и кмета на Община Челопеч – инж. Алекси Кесяков. Главен инициатор на изпълненият с веселие и забавни отборни игри празник е Делян Джунев, който поздрави присъстващите с „Добре дошли“ и отправи към тях своите благодарности за неуморността, отзивчивостта и любовта към българските традиции и обичаи.
На 6-ти август Българската православна църква отбелязва Преображение господне – явяването на Исус Христос в небесна слава пред тримата му най-близки ученици. Денят се свързва с промяна и нова надежда. На този ден в Светата Литургия на православните храмове се прибавя специален Тропар (молитвено песнопение) със старославянското название „Начатки овощей“, а в Българската православна църква – „Освещаване на гроздето“.
„Ой Еньо, Еньо, Еньова буля, извади, Еньо, златна ябълка, който е честит, той да я вземе“…
В празничният народен календар на българите Еньовден, наричан още Яньовден, Иванден, Иван билобер, Иван брулню, Драгайка и други местни названия, е със значение равно на Коледа, Великден и Гергьовден. 24-ти юни е и денят, определен на Йоан Кръстител. Отбелязването му е регистрирано в Синодика на цар Борил от XIII век, използван като пример за езически по своята същност ритуали, за анатемосване на онези, които продължават да практикуват различни тайнства и магии, извършвани в нощта на рождеството на Йоан Кръстител.
Пресвета Неделя! Неделята на Вси светии е и празник на село Челопеч, отбелязван досега с пищни и запомнящи се тържества. Тази година обаче заради пандемичната обстановка и Covid-19 тържествата бяха отменени, а челопечани отбелязаха своя празник с курбан за здраве и благоденствие, приготвен от ОбА, ОбС и кмета Алекси Кесяков. Цялата публикация „Курбан за здраве на Вси светии в Челопеч“
„Видовден види, а Герман, Лисе и Въртоломей ще пакостят отстрани“… (Димитър Маринов, Народна вяра…)
В народните умотворения на българина има четирима градушкари, които си имат наречени дни. Герман се почита на 12-ти май, Вартоломей – на 11 юни, Елисей (Лисе) – на 14 юни. И Вида (сестрата на Елисей и Вартоломей) – на 15 юни. В нейна чест 15 юни е наречен Видовден!
На Видовден се става рано, за да се види слънцето, когато изгрява, защото се приема, че от този ден то се връща назад – към зимата. Хубаво е на Видовден да се види слънцето на зарана – така човек е здрав и весел! Цялата публикация „15 юни е Видовден! Слънцето тръгва към зимата!“
