Медията на Средногорието
На 1-ви август християнската църква отбелязва Св. седем мъченици Макавеи братя, майка им Соломония и баща им Елеазер, все от знатен еврейски род. Седемте братя Макавеи носели имената Авим, Антонин, Гурий, Елеазар, Евсевон, Алим и Маркел. Житието им е записано във Втора книга на Библията.
Според запазените ни народни вярвания, започват 12-те гадателски дни, като всеки един от тях съответства на месец от следващата година, която едно време започвала през септември.
На 6-ти юли се отбелязва денят на свети Сисой Велики, почитан като светец и от Римокатолическата и от Източноправославната църква. Свети Сисой е роден в Египет и бил ученик на свети Антоний Велики, който го въвел в строг монашески живот. След смъртта на своя учител преподобни Сисой се заселил да живее в една пустинна планина, наречена Антониева, понеже на нея по-рано се подвизавал сам св. Антоний. След непрестанни постнически подвизи и молитвени бдения Сисой стигнал до такова духовно съвършенство, че станал незлоблив като дете. Затова Бог го надарил с благодатна сила да изцерява болни, да изгонва нечисти духове и да възкресява мъртви. Приема се за покровител на децата, изцерявал болни и гонил духове.
На 5-ти юли християнската църква почита свети Атанасий Атонски, в българската народна вяра този ден е наречен Летен свети Атанас, който „облича кожуха си и отива при Бога да го моли за зима“. Светецът пеел песен:
Неделята на Вси светии е 57-мият ден след Великден. Този ден е избран за празник на челопечани и те всяка година се събират на местността Корминеш, край параклис „Вси светии“, за да празнуват заедно и похапнат курбан за здраве.
„До песни ни е… Онази песен, която звучи по особен начин тук, сред тази дивна природа!
Онази песен, която ни държи на изправени нозе и с отворени души към света, за да кажем: Ние сме! Българите! Ценителите! Пазителите! Продължителите на това изконно богатство, дошло от предците ни, за да отидем към приказният свят на българите!
Ние ще го съградим! Маестро, музика!“
На 9-ти март православната църква почита четирийсетте войници от арменския град Севастия, които, заради ревностната си вяра в Христовото учение, били изгорени на клада през 320 г. В съхранената българска народна вяра този празник се нарича Свето четиресе, Си светци, Исветци, Светого. Познат е още като Младенци, Младинци. Имен ден имат Младен, Младена, Младенка!
1-ви февруари 2023 г.
„Трифоне, виждаш ли ме, къде си? Под лозето – не се виждам от грозде!До година хич да не се виждаш от грозде!“… Първите три дни на месец февруари, наричан още Малък Сечко, българите наричат Трифоновци (Трифуновци). Наситени са с древни ритуали.
Любовта и уважението са висши ценности!.. А виното… „Виното прави всичко възможно”.
На 14-ти февруари в село Каменица се състоя празник под надслов „Да стоплим сърца с вино и любов“. Тържеството бе обявено с начало 11.00 ч. и продължи повече от осем часа. Всички присъстващи бяха изненадани с „валентинки“ – за тях и техните половинки. Хартиени сърца с пожелания бяха изработени от библиотекаря на НЧ „Любен Каравелов – 1927“ Тодорка Пашова, като всеки дошъл да се повесели, бе приканен да си изтегли „валентинка“ и да прочете това, което му се е паднало.
На 10-ти февруари православната църква почита свети великомъченик Харалампий, живял през II в., епископ на гр. Магнезия в Тесалия. Той бил преследван, съден и жестоко измъчван заради проповядването на християнската вяра. Светецът бил известен лечител и затова в народните представи на българите св. Харалампий е „заповедник”, „бей” на всички болести и най-вече на чумата. Наричат празника му Харалнбей, Арланбей, Хараламповден, Чумин ден, а в Охридско – Пунклин празник.
