
Осем години след смъртта му е бил забравен. Никой не си спомнял за него, не са му изнасяли панихиди, нито парастаси, както пише Захарий Стоянов. Но се случва и чудото. В дните, когато поробеното все още население в Източна Румелия се готви да чества именния ден на Султана, свестните и съвестни българи, почувствали свободата в душите си, изведнъж се сещат за Христо Ботев. Търсели се някой българин, който по своя живот и смърт да стане пример и поука за току що освободената България. Търсели са противостояние на робията, която олицетворявал турският султан. И намерили най-достойният.
Цялата публикация „БОТЕВ – ПОЕЗИЯТА НА СВОБОДАТА И СВОБОДАТА НА МОРАЛНИЯ ПОДВИГ“