Наситена е със значения датата 9-ти май! Ден на Европа, но и Летен Никулден. На този ден се чества и Свети Христофор – по православния календар, мъченик пострадал по време на седмото гонение против християните, предприето при император Деций.
На Никола Летни не бива да се работи, за да не се разлюти светеца! Летен Никулден е празник, въведен от християнската църква през XI век, когато са преместени светите мощи на Николай Чудотворец от Балканските земи в град Бари, Италия. Народът ни нарича празника Сухи св. Никола, или Лятна Никулка и се почита за предпазване от суша, градушки и наводнения. Затова се спазва забрана да не се работи никаква домашна или полска работа, за да не се разгневи светецът и да накаже хората с природни бедствия. Прави се водосвет на свещени дървета, на извори и кладенци.
Етнолози разкриват, че християнският Свети Никола онаследява образността на древния бог Велес – „властелин на земя и вода“, измествайки го и от празничния календар. А според народните легенди, при изначалната подялба на вселената на Свети Никола се паднал дял включващ морета, реки и езера, както и преминаването през тях. От друга страна, водата осигурява земното плодородие, така че на Свети Никола се паднала и трапезата. Такива представи са продиктували приготовленията за празниците на светеца – зимен и летен.
Народни приказки, предания и разкази представят Свети Никола още като пазител и дарител на богатства. Има фолклорен разказ как завели един бедняк в църква „Св. Никола”. А отвътре излязъл самият светец и дарил на бедняка кесия с жълтици. Но има и тълкувание, че когато българите наричали светеца богат, на старинния език това е означавало богоподобен, защото е бил почитан като бог. В народните представи св. Никола има най-висок „ранг” сред светците и е най-близо до Бог. Дори се казвало, че когато Господ умре, на негово място ще дойде Свети Никола.
На Летен Никулден едно време се е изпълнявал молебен за дъжд – ритуално шествие, наричано Покръсти, Скръсти, Кръстоноше или Кръсти. След черковната служба в чест на светеца девойките вземат икони и хоругви, и водени от свещеника, обхождат селското землище, като пеят специални обредни песни.
В Средногорието си имаме свети места и параклиси, които се посещават на Летни Никола – в Пирдоп и в Смолско, където край Смолешката река има оброк на светеца, наречен Никулска черква. Запазен е по нашенско и обичаят Вай Дудула (Пеперуда) – обичай за дъжд, изпълняван едно време между Великден и Гергьовден, още на някой от Великите четвъртъци, на Св. Емерия, на Св. Атанас Летни, на Св. Никола Летни, на Спасовден.
ХРИСТОФОР ПЕСОГЛАВЕЦ
Свети великомъченик Христофор-Песоглавец е един от първите светии на християнския свят, най-почитаният сред истинските вярващи.
Според древните жития Свети Христофор, който също се отбелязва на 9-ти май, при мъченическите си страдания е извършил много чудеса. Най-известната легенда легенда за него е свързана с пренасянето на детето Исус през буйна река. Изографисването на образът му е изпълнено със сакрализирана символика – изобразяван е с куча (вълча) глава, затова е наричан и кучеглавият мъченик (песоглавец).
За хора с кучешки глави, както е изобразяван и Свети Христофор, пишат стари автори като Херодот и Плиний Стари. Историята на светията с кучешката глава е позната от сборници с християнски легенди и жития на светии, но има и непознати публично данни за племе на песоглавци, което също се споменава от древните автори.
Римляните знаели, че има народ с кучешка глава. За тях е писал Андрей Первозванни, който в своите мисионерски скитания по границата на съвременния Иран и Пакистан срещна племе от хора-кучета. За това са писали и Плиний Стари, Хезиот, Херодот, който твърди, че хората-кучета живеят в покрайнините на Ойкумена и по-точно в териториите на Скития, Индия, Либия и Етиопия.
По-късно известният италиански пътешественик Марк Поло в бележки за своите пътувания посочва, че в Централна Азия той наистина е открил племе от кучешки хора или кучеглави. Но тези хора не са били мутанти или смесица от хора и кучета.
Интересно е, че днес иконите, на които е изобразен Свети Христофор, често не се показват публично. Достъпът до тях е ограничен и само за избрани хора, считани за най-укрепени във вярата. Средновековният храм “Света Петка” в Брезник съхранява икона на Свети мъченик Христофор Ликийски-Песоглавец, който е изобразен с кучешка глава. Брезнишката църква е едно от малкото места на Балканския полуостров, където може да бъде видяна иконата на Свети Христофор с различна глава. Другото място, на което може да бъде видяна тази икона е в Суковския манастир „Успение Богородично“ в Сърбия.
През 1722 г. Светият Синод издава забрана за изобразяването на Христофор „с глава на куче“, защото „ това противоречи на самата природа, история и истина“. Оттогава старите икони с Христофор Песоглавеца започват да се рисуват, придавайки на светеца човешки облик или да бъдат унищожени.
На 9-ти май имен ден празнуват Христофор, Фори, Форьо, Христофорка.
Подготви: Петя Чолакова