Още в първите дни на Новата 2018 година отбелязваме една знаменателна дата – 170 години от рождението на Христо Ботев. Какъв ярък и силен знак за начало, което носи огромния заряд и устрем на поета, кара ни отново да се вгледаме в неговото велико дело и в себе си. Имаме не малко бележити личности и творци, пред чието дело и приноси се прекланяме, но авторът на „Борба“, „Хаджи Димитър“, „Политическа зима“ е първият, който сме определили като гениален, неговата исполинска фигура сякаш е станала в националното съзнание съизмерима с Балкана, той излиза извън общоприетите човешки норми и мерки, налага властна сила и повеля за общуване със словото, кара ни да изтръпваме, когато четем или слушаме изпълненията на неговите изповеди.
В писмо до Тодор Пеев Ботев разкрива пламенния си дух: „Аз не съм способен да тропам по портите и да пея балдевските песни на патриотически маниер. Нека правят това други. Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък ще да изляза на борба със стихиите…“ Неговото верую е „свобода или смърт юнашка“, той не признава полумерките, полутоновете, не се примирява с условията, при които живее, не привиква към ограниченията и преградите, не признава ничия власт над главата си. Цялата публикация „Кой се страхува от Христо Ботев?“
На 03.01.2017 г. жителите на Пирдоп тържествено отбелязаха 140 години от Освобождението на града. На събитието присъстваха много официални гости, дошли да сведат глави и да поднесат венци пред подвига на всички онези, отдали живота и делата си на Освободителното дело не само в Пирдоп, но и в цяла България.
Старт на тържествата бе даден с възстановка на пирдопските събития от 3-ти януари 1878 г., в която се включиха местни самодейци и представители на НД „Традиция”. Официалните гости, домакините и представители на различни политически партии и организации, поднесоха венци и цветя пред паметниците на Тодор Влайков, кап. Михаил Баторски и паметника на пирдопските опълченци, находящ се в двора на НУ „Тодор Влайков”.
Когато през 1921 г. започва да излиза у нас първият литературен вестник, основан от проф. Ал. Балабанов, един от редакторите е Елин Пелин, заедно с Тодор Боров, Д. Б. Митов, Г. Цанев и др. В една от уводните статии, известният вече автор на „Гераците“ пише: „Българският писател е нещо ненужно, нещо безполезно за нашия народ изцяло, за нашето общество, за това многобройно нищо, което се нарича българска интелигенция, и даже за самата малка среда, сред която се движи. Него го отричат всички, които са го чели, които не са го чели, ни чули, ни видели. Апостол на мисълта, певец на прекрасното, той си остава неразбран, необкръжен от внимание, от тиха, предана и радостна обич. Писателството у нас е смешно занятие, писателят – анахронизъм, на който гледат със съжаление!“
Проф. Дамян Христов е български учен-изследовател, който е предприел пътешествие до Италия, за да изследва има ли български корени там и откъде са дошли те, както и има ли потомци българи на Пенинския полуостров?