На 20-ти април преди 145 години от онзи чутовен гърмеж на първата пушка, дала началото на съдбоносното за всички българи въстание! Априлското! С кърваво писмо пренесена новината за неговото начало от Копривщица до Панагюрище, за да пребъде в нашата национална памет!
На 20-ти април по стар стил честваме революционното дело на хиляди смели българи, отдали живота си за Свободата на Отечеството! Свобода или Смърт! Веруюто, с което умирали, за да я има днес свободна България!
20-ти априлий 1876 г.! Свята дата, обагрена с българска кръв. Опята и възпята! Дълбока диря в съзнанието на цял един народ. Изцяло българско въстание, без външна подкрепа. Апостолско дело на саможертвените български апостоли, останали в нашата история „не като мъченици, а като герои – с младостта си, с образоваността си, с безкористието на саможертвата си и 145 години след тези героични събития като недостижима мечта за българите“…
Жестокото потушаване на въстанието и отзвукът на зверствата в Европа са повод за провеждане на Цариградската конференция, чиито решения са първото международно признание на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници, очертани вече от борбата за църковна независимост, санкционирано от всички Велики сили. Априлското въстание води до най-големия политически успех на българската нация дотогава.
При подготовката на въстанието най-организирано действат апостолите в Четвърти окръг, основно в родопските и средногорските села. Мъжете провеждат военна подготовка, подготвят се складове и укрупнени лагери в планините. Общото събрание на комитетите от Четвърти окръг, проведено в местността Оборище на 14 април, уточнява плана за въстанието и решава то да избухне на 1 май.
Поради предателство турски заптиета се опитват да арестуват председателя на комитета в Копривщица Тодор Каблешков и на 20 април той обявява въстанието, за което уведомява околните села с прочутото „Кърваво писмо”. Същият ден въстава и Панагюрище, а Георги Бенковски сформира своята конна „Хвърковата чета”, с която обикаля селищата в окръга и ги вдига на въстание. Въстание, което остава кървава диря в световната история и светъл спомен в душите ни.
художник Йордан Шентов
Вяра и Жертвоготовност! Памет и Преклонение! Упование за светли бъднини! Пример за себеотрицание в името на Свободата! Българската! Зов за смирение! Напомняне за опомняне! Повод за вдъхновение, за свободолюбие, за правда…
20-ти априлий 1876 г.! Поклон!