На 11-ти ноември православната църква чества светите мъченици Мина, Виктор и Викентий, Стефанида, преподобни Теодор Студит, изповедник. Според някои народни вярвания, днес започват Мратинците.
Свети мъченик Мина бил войник, убит в Египет за Христовата вяра при император Диоклетиан. Той е известен великомъченик и чудотворец. Виктор – също така войник, пострадал при император Антонин в Италия. Една млада християнка на име Стефанида, която присъствала на неговите страдания, започнала да слави подвига на св. мъченик и сама заедно с него се удостоила с мъченическа смърт.
Св. Викентий бил дякон. Той се удостоил да пострада за вярата в испанския град Валенсия при император Диоклетиан.
Свети Мина според народните поверия е закрилник на семейството и на всички народни лечители, знахари, воини и на хората, поели на дълъг път. Той е и покровител на сираци и бездомници. В някои краища на този ден започват „Вълчите празници“, които водят след себе си най-дългите нощи. По това време хората довършвали всички започнати ремонти, поправяли огради и запушвали процепите, през които можели да се промъкнат тенци, караконджоли и други зли сили.
Вълчи празници в народната ни митология се нарича период то 3, 5, 7, 9 или 10 дни (в зависимост от региона), през който се почитат вълците. Календарно този период най-често е съотнесен към есенно-зимните празници около Архангеловден, но в Южна България се празнува през Мръсните дни, другаде – през Трифунците (1 – 3 февруари). В Западна България като Вълчи празници са известни Мратинците, Мратиняк (11 – 16 или 21 ноември). В Средните Родопи до 1920 – 1930-те г. всеки първи ден от месеца се празнува „зава̀лька“ (за вълка).
На някои места в България за покровител на вълците се смята свети Мина, защото Вълчите празници започват от 11 ноември – денят на светеца. Някъде (където са празнувани 10 дни) завършват на 21 ноември (Въведение Богородично) и затова са известни като Вълча Богородица, Богородица вълчата. В Сливенско, Котленско и други, се вярва, че има три Богородици – Голямата, Малката и Вълчата. Тези три Богородици са сестри.
Последният ден от цикъла на Вълчите празници е смятан за най-страшният. Наречен е от народа „Куцуклан“. Според легендата глутница вълци тръгнала да ловува и всеки звяр си хванал плячка. Само един от тях, понеже бил куц, не могъл да се нахрани. Облегнал се на едно дърво, зад което се криел човек. Хищникът го видял и го изял. За да умилостивят вълците, прадедите ни ги почитали на този ден. Предците ни са вярвали, че през годината има специални периоди от време, в които границата между световете изтънява. Тогава в нашия свят нахлуват нечисти, зли сили и бродят навън до първи петли. Такива са Мръсните, Погани дни и Вълчите нощи (Мратинци).
Почитането на вълка има старинна митологична основа. Народната вяра го свързва с древно божество на гората и отвъдния свят. Късни християнски легенди го свързват с дявола, а кучето – с Бога. Най-ярък представител сред вълчото царство е Куцалан, Кривият вълк, който води глутницата. Една легенда разказва, че Архангел Михаил навързал вълците и ги повел след себе си. Затова вълчите дни са прикрепени към неговия празник. На края останал само Куцият вълк, който се почита на осмия ден (16 ноември), известен като Вълча Богородица.
Димитър Маринов запизва Мратиняка на 14-ти ноември – черковен празник тогава е на Св. апостол Филип – един от 12-те апостоли – разпънат на кръст с главата надолу и умрял мъченически за Христа.
Подготви: Петя Чолакова
по материали от Димитър Маринов, Н. Ников, Виделей, Интернет