Според някои източници на 8-ми юли 1877 г., според други – на 18-ти юли, е роден Елин Пелин (Димитър Иванов Стоянов). Преди 146 години в средногорското село Байлово се ражда записвачът на селския живот, рисувачът на селската радост и мъка, майсторът на разказа в българската литература Димитър Стоянов.
Освен Елим Пелин, Димитър Стоянов използва и други псевдоними – Благолаж, Камен Шипков, Елчо, Пан, Пелинаш, Мито, Поручик, Чер Чемер, Иван Коприван, Горна Горчица, Катерина и други. Прад
Прадядото на Елин Пелин е от Поибрене е един от първите преселили се в с. Байлово, баща му е известен като Йото Вараджията, бил известен с буден възрожденски дух и предприемчиво родолюбие. Освен земеделец, той бил зидар, дърводелец, кантонер, правел коли, веялки, керемиди и тухли.
Елин Пелин е едно от единадесетта деца в семейството на Йото и Стоянка Иванови. Димитър завършва началното си образование в родното си село, след което заминава да учи в София (1890 – 1891, първи гимназиален клас), Златица, Панагюрище и Сливен (1892 – 1894, където завършва образователни степени, съответстващи на днешните 5 и 6 клас). Не завършва гимназия, но се самообразова – страстно се увлича в четене, основно опознава българската литература.
Започва да пише като ученик на село. През 1885 обнародва първите си творби: в сп. „Войнишка сбирка“ разказа „Мило е отечеството“, в ученическото списание „Извор“ разказа „На майчин гроб“, стихотворенията „Зима“ и „Привет“. Под стихотворението „Тихи тъги“ (ноем. 1897), отпечатано в сп. „Български преглед“, за пръв път се подписва с псевдонима Елин Пелин. В младежките си години се увлича повече от поезията. В зрялото си творчество се насочва към разказа и повестта, като продължава да пише детски и хумористични стихотворения.
Елин Пелин е автор на разказите и повестите: „Напаст божия“, „Ветрената мелница“, „На оня свят“, „Гост“, „Андрешко“, „Пролетна измама“, „Косачи“, „По жътва“, „Гераците“ и особено важната му за златичани творба – „Дядовата ръкавичка“. Издава списание „Селска разговорка“ в Самоков. Бил е уредник в къщата-музей „Иван Вазов“. Сътрудник е на множество списания. Участва в редактирането на вестниците „Българан“, „Развигор“, „Пътека“, детските списания „Веселушка“, „Чавче“, „Светулка“, . Председателства и Съюза на българските писатели.
Зад гърба си оставя изключително наследство, което и до днес го откроява като един от най-заслужилите културни дейци. Творчеството му е актуално и до наше време.
Цитати от Елин Пелин:
„Ще се оправят работите. Злото не е трайно, доброто е господар на човешкото сърце.“- Из „Гераците“
“Любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя.” – Из “Гераците”
“Аз съм се отнасял много грижливо към моите разкази. Имало е случаи, само за една зачеркната дума съм преписвал по 4 или 5 пъти разказа, защото не мога да търпя каквито и да било зачерквания в ръкописа, те ме дразнят. И трябва да кажа, че при всяко преписване се получаваше по-добра поправка на самия разказ. Иска се, значи, малко повече обработка, повече труд. Не може човек да се осланя само на своята дарба. Хубавите неща не се пишат лесно, те излизат и са резултат на много труд.”
Елин Пелин пише и първият български фантастичен роман за деца, в две части – „Ян Бибиян. Невероятните приключения на едно хлапе (1933) и „Ян Бибиян на луната“ (1934).
„Който и да си ти, драги читателю“ – пише Елин Пелин, – „от тази книга ще научиш как Ян Бибиян се сдружи с малкото дяволче Фют, как то замени главата му с глинена, как след това попадна във вълшебното царство на Великия магьосник Мирилайлай и как след чудни и смели приключения се спаси. Неговите страдания и борбата му да се освободи от злото облагородиха душата му, калиха волята му, направиха го смел и предприемчив. Така той се качи на Луната и можа да постигне мечтата, която от векове е движила непримирими учени с буйна фантазия.“
Подготви: Петя Чолакова