Невероятни превъплащения направиха актьорите от театрален състав „Мара Пенкова“ към НЧ „Христо Смирнески“ – Златица, представяйки на впечатлената от актьорската им игра публика постановката „Балкански синдром“ на Станислав Стратиев под режисурата на Надя Асенова.
„Балкански синдром“ на Станислав Стратиев е емблематична пиеса, разкриваща балканските нрави. „Не е просто пиеса, а концентрат на света ни“. Изключително тематична за съвременната реалност в Златица и Средногорието, а и в цялата ни страна. Както я описват театралните културтрегери – „Балкански синдром“ излага на показ по неприличен начин същността ни, за която никой не иска да си признае.
Пиесата „Балкански синдром“ е поставена за първи път през 1983 г., но е крещящо актуална и днес. Бурните аплодисменти на публиката са яркото доказателство, че артистите от театрален състав „Мара Пенкова“ успяха да предадат посланието на Стратиев. Находчиви режисьорски решения пренесоха спектакъла от сцената в салона, актьори се включваха от редиците на публиката, пушек и сняг застилаха сцената, за да ни направят съпричастни, съпреживяващи случващото се.
Пиесата успява да разкрие и запознае зрителя с типичния за нашите географски ширини синдром, който е станал събирателно за постъпките и мислите на повечето ни съжители, за които така и не намираме все още обяснение. Този синдром често срещаме навсякъде около нас – в магазина, на улицата, и много често в общинската сграда. Онова присъщо проявление на големеещи се и възприемащи себе си като световна ос люде, които крачат с гордо изперчен тумбак и се храчат по тротоара, а после сочат с пръст и мрънкат за мърсотията…
Онази присъща байганьовска черта, която заслепява с арогантността си, службогонството и лакейщината, неукротимия стремеж на посредствени хора на всяка цена да блеснат, да се уредят, да се издигнат… И не на последно място – непреодолимата и вечна любов към ракията, без която съвременния Бай Ганьо ще се затрие…
„Пиянството на един народ“, което и днес е на мода, бе представено по един изключителен начин от актьорите Димитър Стоянов, Антония Бързакова, Георги Георгиев, Диди Стоянова, Тодор Чолаков, Николай Кузманов, Петя Стойкова, Таня Балова – Горицова, Красимир Пенелов, Гергана Атанасова, Николай Николов, Теодора Орлева, Димитър Овчаров, Ивайло Рашев, Максим Иванов и Петрана Делкова. Чрез своя посланик Димитър Стоянов, те изразиха сърдечни благодарности на режисьора Надя Асенова и театралния педагог Камен Иванов за търпението, мотивацията, доверието и уроците, които са им преподали по време на репетициите.
Спектакълът не би бил толкова зашеметяващ и пъстър, ако не бяха двете направени дарения от златишки граждани – Борис Гечев и Стоян Зяпков. Борис Гечев подарява на златишкото читалище машина за пушек, а с 500,00-те лева, дарени от Стоян Зяпков, е монтиран апарат за сняг. Те заслужено получиха грамоти от читалищното ръководство.
Зрелищният спектакъл завърши с нестихващите аплодисменти на очарованата публика, която бе изпълнила читалищния салон. Актьорите получиха цветни кошници от общината, от „Дънди Прешъс Метал Челопеч“ АД и от зрителите.
„Ако сме дали нещо на света – това е българският модел. Той е – както Хеопсовата пирамида или Вавилонската кула – нашият принос в съкровищницата на човечеството. Казано сложно – това е състояние на духа. Определен начин на мислене. Тип душевност. Казано просто – обратното на всичко”. „Балкански синдром” не е просто пиеса. „Балкански синдром” е концентрат на света ни. ”
Станислав Стратиев
Автор: Петя Чолакова
