Неделята на Вси светии е 57-мият ден след Великден. Този ден е избран за празник на челопечани и те всяка година се събират на местността Корминеш, край параклис „Вси светии“, за да празнуват заедно и похапнат курбан за здраве.
Тазгодишният празник на Челопеч, който наричат и „Пресвета Неделя“, се падна на 11-ти юни – деня на Свети Вартоломей, един от 12-те апостоли, оито вървели след Спасителя. Свети Вартоломей се приема и като един от четиримата светци „градушкари“. Събрали два-три празника в едно, челопечани пищно ги отпразнуваха, пяха и се веселиха, на хоро се наредиха.
Света литургия отслужи отец Нестор от Пирдоп, миряни запалиха свещици за здраве, раздаден бе благословен курбан, приготвен от майсторите готвачи от Челопеч, подпомогнати от служители от ОбА.
Празничната програма стартира с челопешки звънци и кукерски танц, и продължи с изпълненията на Студентски танцов ансамбъл „Зорница“. Своите песни на всички присъстващи подари народната певица Пепи Христозова, както и с артистичната, изпълнена с нецензурни скечове програма на Арт-трупа „Тутурутка“, гарнирана с ретро чалга хитове. Поройният дъжд, изплискал се изведнъж, не изплаши тутурутките и те щедро се раздаваха от мократа сцена.
Приветствие към гостите, сред които кметове на съседни общини, представители на бизнеса, известни личности, отправи кметът на Община Челопеч инж. Алекси Кесяков, който поздрави всички с добре дошли:
„Винаги е валяло на Пресвета Неделя, но толкова много – никога! Да ни върви празника по вода! Въпреки дъждът виждам, че не сте се отказали и сте тук заедно да празнуваме празника на Челопеч!
Уважаеми дами и господа, жители и гости на община Челопеч, добре дошли на дъждовния парк „Корминеш“! От доста време не сме се събирали, за да празнуваме традиционния за община Челопеч празник „Пресвета Неделя“. Надявам се, че въпреки лошото време, ще се забавлявате с хубавата програма, озвучавана от грамотевиците!
Събираме се тук, за да бъдем заедно, да се порадваме едни на други, да си кажем едно-друго. Събираме се и да почетем всички светии, защото ние, челопечани, сме терикат хора. Ако на другите места празнуват един светия, ние гледаме да не пропуснем някой от тях. Затова празнуваме на този свят ден, затова сме тук, затова почитаме всички светии, познати в християнството. Но, за да можем да разчитаме на тяхната благословия, трябва да изхвърлим от себе си всички лоши чувства и емоции, които ни запълват и да оставим само доброта. Да остане само положителното, за да бъдем достойни за благословията на абсолютно всички светии.
Пожелавам ви наистина да останете само с добри чувства, да загърбите лошото, да не търсите лошото в другите, а на против – да виждате и търсите само добротата. По този начин мисля, че ще успеем да накараме и времето да се смили над нас, за да може нашият празник да продължи.
От мое име и от името на администрацията на Община Челопеч Ви пожелавам наистина много здраве, както казваме – „от здраве да не се оттървете“. И, разбира се, изключително много късмет. За другото да разчитаме на светиите – закрилници на Челопеч! Благодаря ви и честит празник!“
За децата бяха осигурени надуваеми замъци и рисунки на лица, които предизвикаха множество детски усмивки. Няколко скари осигуриха храна и напитки за множеството, дошло заедно да отпразнува челопешкия най-личен ден.
Магично е времето, в което се пада празникът Вси светии, който в Челопеч са нарекли и Пресвета Неделя. Всъщност, в християнският календар денят на Пресвета Неделя е 7-ми юли, но спомените на челопечани ни отвеждат далеч назад във времената, когато на Корминеш са се извършвали редица тайнства, от които са произлезли не един, а два празника. Затова и днес челопечани обясняват, че нали са село от сой, тях ги пази не един светия, а всичките накуп.
По записаните сведения от събирачи на българската старина, едно време този ден е наричан Къса пресвета Неделя Всех святих и на този ден в някои села са ръсили селската едра стока и клали курбан. Това ръсене ставало по този начин: някъде край селото се събирали всички, говедарите и конярите докарвали селските говеда и селските коне. Донасяли и цял чебър с вода и попът осветявал водата за стоката. След като се сторвал водосветът, мъжете образували дълга улица и врата, а зад тях се нареждали другите селяни. През тази улица и врата прекарвали всичките говеда и коне. Улицата изначало била широка, та говедата влизали, а колкото отивали към свещеника, тя се стеснявала и при свещеника, който бил облечен в пълното си черковно одаяние, стоял с китка и поръсвал преминаващите покрай него говеда и коне, които направлявали четирима едри мъже.
Това ръсене на говедата продължавало, докато минат всички говеда и коне с телците и кончетата. Като се извърши този обред, всички отиват на специално приготвено място, където колели няколко овена, от тях готвели гозба, жените носели хляб, вино и ракия. Свещеникът прекадвал трапезата и давал благословия да седнат и да се наобядват всички. Това бил курбан, наречен на селската стока – да не я лови болест.
За Пресвета Неделя, наричана още и Къса неделя, Голяма света Неделя народните представи са, че е красива девойка, облечена в народна носия. Народният култ към светицата неделя е характерен предимно за земите на Странджа, Сакар, Пирин, Родопите, където наричат празника ѝ (7-ми юли) Света Пресвята, Пресвета Неделя, Опална Неделя, Стара Неделя и още Прясната Неделя. В тези райони и до днес битува вярването, че „Голямата Неделя е майка на всички недели в годината“, или че е „майка на неделния ден от седмицата“. На нейният ден не трябва да се подхваща никаква работа.
Едно време за Голямата Неделя стопанките приготвяли обредни питки и ги раздавали в черквата, до параклис или оброчище, носещи името на светицата. Нещастни и болни хора наричат за светицата курбан, с надеждата, че ще бъдат изцелени и избавени от страданията. В южните планински селища в деня на празника на св. Неделя се колели курбани, уреждали се общоселски събори, нареждали се богати празнични трапези, около тях се извивали кръшни хора, на които се залавяли ергените и момите.
Така стана и на Корминеш на празника на Челопеч. На кръшните хора се хванаха не само ергените и момите, но и всички онези празнуващи, които не се изплашиха от дъжда и се веселиха от сърце.
Програмата завърши със завладяващият репертоар на Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени“.
А преди празника на Челопеч бе времето на Русалките и Русалиите… Самодивската неделя! Някъде тази неделя е около Спасовден, другаде начиня от Свети Дух, свързван с култа към мъртвите, на който (или на Спасовден) душите на покойниците „пуснати“ на Великден, „се прибират“….
Магично е времето около празника на Челопеч! Неделята на Вси светии, поставяща началото на Петровите пости, които завършват в деня пред 29-ти юни…
Подготви: Петя Чолакова
