На 2-ри февруари православната църква празнува Сретение Господне – посрещането на Господ е един от 12-те големи черковни празници в годината и един от четирите празника, посветени на Богородица. Църквата казва, че на този ден Света Богородица е занесла новородения Иисус в храма, за да го „представи пред Бог“. Затова в църковния календар празникът се нарича Сретение господне. Народната вяра е съхранила този ден то време едно като Петльовден – празник на мъжките рожби, по стар стил, а в някои български краища като Зимна Богородица, още Вълча.
Сретение Господне се отбелязва според евангелието на Лука: „На четиридесетия дни след рождението си Иисус бил занесен в Иерусалимсия храм, за да бъде посветен на Бога съгласно Мойсеевия закон. По същото време също Светата Божа майка преминала ритуално пречистване и принесла жертва две гургулици, както Законът изисква (Левит гл. 12).
Духом просветен, в храма отишъл праведния старец Симеон, който от много столетия очаквал да види Христа – „Утехата Израилева“. Нему било обещано, че няма да вкуси смърт, докато не види Спасителя на света. Поел Богомладенеца от ръцете на майка му, прегърнал Го и произнесъл пророческите слова: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля“ (Лук. 2:29-32). Т.е. сега вече ми позволяваш да поема пътя на отците си. Сега вече ме оставяш да прекрача прага на смъртта и той не е страшен за мене, защото аз видях спасението, моето спасение, спасението на Твоите люде
На Мария праведникът казал: „Ето, този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца“ (Лука 2:34-35)“.
Стародавните български традиции са съхранили ритуалите на 2-рия и 3-ти трифунец и техните мистични тайнства. Честват едни от най-старите езически празници по нашите земи. Народът тачи Трифонците (1, 2 и 3-ти февруари) и за предпазване от животни, които вредят на стопанството и дома. Съществува вярване, че през този период „се бесуват вълците“ и се почитат, за да се предпазят хората от вълци. Жените не бива да предат, да тъкат, да отварят ножици, за да не се отварят и устите на вълците. В Тетевенско наричат първите три дни от февруари Зверски празници и през тях жените не трябва да изхвърлят пепел от огнището навън, защото се вярва, че ако вълците оближат пепелта, ще се множат.
„Корените на тези обичаи още са неясни, неустойчиво свързани с християнската църква, обвити в измислени легенди и използвани дори по непочтителен начин“ – пояснява Силвия Недкова. „Всъщност корените на този ден са езически. Това е „мъжкият“ аналог на Бабинден, празник, посветен на момчетата. Много от задължителните обреди напомнят именно празника на народните акушерки – майките на момчета гостуват на селската баба и ѝ носят дарове“, разказва Недкова.
Според Валентина Шарланова, едно време наричали 2-ри февруари Зимна, Трифонова или Вълча Богородица. Легенда разказва, че на 40-тия ден от раждането на Христос Св. Богородица отивала в черквата, за да ѝ четат „чиста молитва“. Срещнала Трифон, който зарязвал лозето си. Той ѝ се присмял и бил наказан от нея, като си отразял носа. На Сретение Господне жените носят в черквата пресни пити, вино, туршия, които после раздават из съседските къщи. Съществува поверие, че ако на този ден вземеш пари на заем, ще вземаш през цялата година, ако ли пък дадеш – ще даваш през годината. Вярвало се и, ме като излезе човек из къщи, каквото срещне, такъв ще му бъде късметът през цялата година.
2-ри февруари е и Петльовден по стар стил! Петльовските ритуали са характерни предимно за източнобългарската етническа територия – от Одринско до Добруджа. Празнува се на 20-ти януари по нов стил, на 2-ри февруари по стар стил. Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата; на някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а според някои изследователи, е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.
Още по темата от Силвия Недкова: Една от устойчивите легенди за 2 февруари е свързана с библейската история за цар Ирод, който заповядал да бъдат избити всички пеленачета от мъжки пол. Една майка заклала петел и белязала с кръвта му всички врати в дома си, за да заблуди войниците.
От църковната версия произлиза и ширещата се в последните години етно-историческа митологема, че в България празникът е свързан със събирането на данъка девширме. Библейската майка се е превърнала в българска героиня в домораслия фолклор – майка, която заклала петел, за да бележи портите и да не даде детето си за еничар. Недостоверността на тази легенда е лесна за доказване – турците не са събирали децата през зимата, когато е било трудно да се преминат заснежените планински проходи.
Езическите корени на празника са несъмнени. Жертвоприношението на петел е отколешна традиция, позната в не една култура по света. В България, а и в целия славянски свят, на днешния ден – свободен от земеделски задължения, защото е в средата на студената зима, е ставала инициацията на младите момчета, преходът им от деца в мъже. Някога това е бил голям празник – къщите се варосвали, селата се подготвяли за едно от най-сериозните събития в живота на мъжете. Петелът е бил жертвеното животно, основата на ритуала, защото е обвързан с появата на слънцето, той е един от символите на кръговрата, негов вестител.
Съвсем като в древни предхристиянски времена в много български села на този ден се колел петел, а с кръвта му се намазвали лицето и ръцете на момчетата, чертаела се линия пред прага, а черепът на животното се поставял на оградата с клюна навън. Краката му пък се хвърляли на покрива на къщата. Перата на жертвения петел били събирани грижливо – те били важни за баячките и лечителките. Празничното хранене било с курбан от месото на този петел и било първото хранене – с мъжко животно – на новия мъж. Пиело се горещо вино с лют пипер.
Понеже е свързан с „мрачните сили“ на прехода от едно човешко състояние в друго, този ден се смята за един от тъмните дни в годината. На него не се правят сватби и годежи, не се работи, не се играе хоро. Спазва се строго въздържание от полов контакт, за да се запази плодовитостта и силата на мъжете.
Наричат го още „Мъжка Богородица“. Тъй като е тъмен ден, рисковано време, ритуалите са повече за умиротворяване на мрачните сили. Прави се погача – житна жертва. В основата е идеята за плодовитостта на мъжете – петелът и зърното са ярки символи на тази идея.
Празникът е запазен в този вид основно в Източна България, превърнал се е в локален ритуал. В с. Голица, Варненско, дори е издигнат единственият паметник на петела у нас.
Днес повечето от тези скрити значения на Петльовден са забравени, но 2 февруари все още живее в народната памет като специален празник. Непочтителните привнесени значения обаче затъмняват истинската му история.
Използвани материали:
Pravoslavieto.com
ploshtadslaveikov.com
Димитър Маринов, Народна вяра и религиозни народни обичаи
Валентина Шарланова, Български традиционни празници и обичаи