Църква Св. Георги, 1859, майстор Ганчо от Смолско
Ако човек посети Златица в неделя следобед, и комбинира навигация и питане, може да се озове пред портата на църковния двор. По това време тя ще е заключена. Може да снима отвън, поставената на зида вдясно от портата стара плоча с надпис и ако умее, може да го прочете, за да разбере, кога е осветен храмът Св. Великомъченик Георги Победноносец.
Може би отдалече няма да успее да види каменоделската украса по каменната зидария (по ъгловите пиластри) на самата църква.
Ако не ги види, може да тръгне неудовлетворен, но ако все пак надникне в Уикипедия, може да се заинтригува от тези каменни резби.
Защо са там? Кой ги е правил?
И така, църквата е завършена 1859, годината е посочена както на споменатата плоча, така и на отделен каменоделски надпис на фасадата. А ферманът, допускащ градеж е от 30 август 1855.
Вероятно е строена през целите 1856, 57 и 58 г. (през строителните, летни сезони), а е завършена 1859 и осветена на 20 април 1859 (преди почване на новия строителен сезон. Малко странно, какво са правели през зимата. Или само са се качили да изчукат надписа?)
На плочата пише и: сега первом се воздвигна тоя свещений храм (разбирам го като първи храм на това място, няма по-стара църква, значи има разрешения и за напълно нови храмове, и то преди Кримската война, и то в преобладаващо турската Излади)
За строители се посочват „майстори от Смолско, Мирково и Златица”.
Другаде може да се прочете: При градежа дейно участие взимат дюлгерите Никола Германов и Ганчо Трифонов от село Смолско.
Какво значи „взел дейно участие” за мен е неясно? Щом са строили, следва да е дейно, нали?
Нека кажем, че Никола Герман(ов) ((1832 или 1837 – 1917, другаде 1915, 16) е доста по-млад (всъщност е следващо поколение) от майстор Ганчо Трифонов (1813 – 1893 или 1896) и може да му бъде чирак/ученик, но не бива името му да се поставя преди това на майстора му.
На Никола губя следите от 1859 до 1879, когато се появява в Петрич да възстановява пострадалата при априлското въстание тамошна църква Св. Георги.
А майстор Ганчо има и брат Никола Трифонов, не е изключено да са бил и тук заедно, след като заедно са строили преди това някои чорбаджийски къщи в Панагюрище.
При липса на друга информация би трябвало да приемем, че храмът е строен под ръководството на устабаши (главен майстор) Ганчо Трифонов от Смолско.
Можи ли по архитектурни белези това да бъде потвърдено? Според мен да. Намирам прилики с църквата „Въведение Богородично“ в Смолско, която е построена същата 1859 и която доказано (и надписана на челната фасада) е на майстор Ганчо.
Може да сравняваме и с църквата в село Петрич, тя е от 1857 и също се вижда голям майсторски надпис на фасадата (като в Смолско), пак негово дело.
Ще ни направи впечатление, че и трите църкви: Петрич, Златица, Смолско (ако така са хронологично) са един и същ тип псевдобазилика, като характерен е стръмният покривен скат, така щото западната фасада е с трапецовиден горен край (и къса горна част на трапеца).
Нека да вметнем, че наследниците на майстор Ганчо посочват, че той през живота си е строил и възстановил 25 църкви. Ако приемем, че една църква се строи минимум 1, но по-вероятно поне 2 сезона, това са 50 години (без да броим други сгради). Опитвам се да гадая възможно ли е да е ръководил няколко градежа едновременно, като на всеки е поставял друг майстор за главен, когото е надзиравал. Т. е. действал е като строителен предприемач? Да, възможно е.
Името на главният майстор търся, освен от уважение към усталъка му, но и за да се опитаме евентуално да свържем негови биографични данни със символиката на каменната резба. Трудна задача, доколкото за майстор Ганчо не се знае нищо до около 40 годишната му възраст, когато изведнъж името му се появява като строител на Хаджидеяновата къща (и дувара й, с малко каменоделска украса по него) в Панагюрище 1852 г. Явно е извикан специално, явно вече е бил достатъчно известен и търсен.
Имената му, както личното, така и фамилното, не издават да е от „арнаутите”, които говорят тайния зидарски език „мещере”. И кога все пак са пристигнали по този край митичните „арнаути” (пресленици от Арнаутлука, Западна и Южна Македония)? Ако са част от големия преселнически керван, известен ни основно с брациговци (и тяхната надписана чешма от 1791 г.), то тук има майстори-зидари и преди тях. Това е важно, не арнаутите донасят занаята, вече го има.
Та нали през 1777 г. пак смолчани и мирковчани строят часовниковата кула на Златица.
Градеж на 17 метрова (да речем 6 сегашни жилищни етажа) кула е серизоно предизвикателство и изисква особени умения (не всеки майстор би се захванал с толкова отговорна задача, още повече, че рискува и да изгуби главата си). Значи към 1777 г. местните майстори са достатъчно опитни, като са усвоили занаята от предното поколение (така можем да допуснем, че още в началото на 18 век тук, преди да дойдат арнаутите, има добри строители, и то умеещи да градят високо строителство (кули), при това с камък.
Може би някои смятат по презумпция, че каменна кула се зида, както всеки нормален градеж. Не съвсем. Човек умее само онова, на което е учен и научен, след много усилия.
И така, тайфата на Ганчо или пък той лично ни оставят каменоделска резба и ни карат да гадаем.
Не съвсем за всичко: резбовал е двуглав орел, който ни е добре познат като символ наа гръцката патриаршия (към която ние все още се числим по онова време). Може орелът му да прилича повече на пиле, да допуснем, че изглежда така заради пясъчника, от който е направен и вече се е посъсипал. Може майсторът (само) толкова да умее и художествен занаят (което си е постижение), или пък е покзал добри умения?
Но работата е там, че има и други интересни изображения: елен, лъв на две места, Свети Георги на кон, със змея.
Обаче има и слон, има и розета.
Но нека почнем с розетата. Хем е красива, хем е нетипична.
Прилича ми на Италианска романика. Вписана е в кръг, има 8 лъча с подвити краища.
Що пък точно романика, подобни розети бележат и другите стилове и епохи. Чак ме стъписа, нахлуха ми всякакви асоциации, тамплиерски и розенкройцерски. Но нека поспрем. Все пак едно е какво знаем и предполагаме ние сега, разполагайки с огромен обем информация, а друго е какво действително е имал предвид майстора. Да не се опитваме да му пришиваме собствените си конспиративни теории.
И ето насочваме се към енигматичния слон с дресьор (човек с пръчка, насочена към гърба на животното). Ако новите водосточни тръби не скриваха човека, можеше да видим повечко. Уви.
Да поговорим за слона!
Няма другаде слон, не че аз не знам, просто няма слон на фасадата на църква. Дори не е сред символите в православието. Нито е в зодиакалните съзвездия. Да беше лъв, телец, кон, змей, грифон, орел, гълъб, змия, риба, срещали сме. Но слон?
Ще каже някой питай изкуствения интелект, може да има в Гърция, Армения, Грузия или другаде в православния свят. Ами питал съм го, няма.
Добре, има в Русия един единствен слон: на Георгиевския събор от 13 век има един дребен слон на водопреливник. И там гадаят, понеже слонът уж бил познат в Русия чак от 16 век.
А златишкият слон и анатомично е много добре изобразен, майсторът не ни е поднесъл комично или гротескно изображение. Значи би трябвало да е виждал слон на живо?
Но даже ако го е видял, как го е запомнил, как го е възпроизвел? Би трябвало да има серизона зрителна памет. Или да го е скицирал? Или просто е гледал от илюстрация/изображение в книга! Просто, ама ако има илюстрации. Отде да се вземат? Да не разполагат в Смолско или Златица с Рибния буквар на Петър Берон от 1824 г. (където в седми раздел има рисунка на слон). Ако някой е любопитен, да сравнява двата слона, за мен са различни, не е гледано от Берон. Ако Букварът им е бил на разположение, де. Може да е имало картинки в гръцки вестници и списания от онова време. Дали има абонати на такива в Златица? Или при посещение в Цариград някой е видял или пък даже донесъл такива?
А защо изобщо е изобразен слон? За украса или има някаква друга (скрита) причина?
Обикновено резбата по фасадата има апотропейна функция (защитна, да отблъсква злите сили).
Затова могат да бъдат изобразени всякакви страшни твари, всяващи ужас у злото, както и ангели, херувими и други създания, които със своята чистота отблъскват нечистите сили.
И, към кои да причислим слонът? Какво символизира той? Сложен е там да плаши ли, та той не е див звяр, при това тук е с дресьор.
В османския двор е имало слонове, не много, но достатъчно, когато ги извеждат за сеир, да предизивкват сензация. Не допускам, че нашите войнуци (знаейки че в Златишко има войнушки села) са отговаряли за отглеждането им. Войнуците са си гледали конете, а за слоновете си е имало отделен персонал.
Момент. Кръстьо Йорданов пише, че „…през 20-те години на XVI век четирима от служещите във вътрешната дворцова конюшня войнуци (това са наши момчета, българчета) са разпределени да обслужват личните слонове на султана.” Хм, 16-ти век, нека се ограничим до 19-ти? Че то иначе и Ханибал е минал Алпите със слонове 3-ти в. пр. Хр., но това не обяснява защо майстор Генчо от Смолско прави слон.
Пък и нали казахме, че слон в Цариград прави сеир, а слон в църква?
Отгоре на всичко, ако богомолоците са сеирджии, този слон е високо над главите, дребен е и не бие на очи. Той си изпълнява ролята, без да вика: Тука гледайте, тука!
В иконографията може и да откриете сцена със слон – дали ще е Сътворението на света (и Бог е сътворил и слона) или Ноевият ковчег, може и на стенопис. Но там е еднозначно защо е застъпен в сюжета. Тук не е.
Накрая трябва да дам някакво (смислено) предположение.
Добре, предлагам най-простото: Сложен е като каменоделска украса, нито повече, нито по-малко.
Сложен е защото е Божия твар и може да бъде накаран да служи на човека, венецът на Божието творение. А може би олицетворява Ориентът, откъдето тримата влъхви свидетелстват за чудото на Рождеството.
Да оставим отворен край.
Автор: арх. Ивелин Любенов