Русаля и русалци. Русалска неделя!

Димитър Маринов в „Народна вяра и релизиозни обичаи“ е съхранил знания за обредите и ритуалите, изпълнявани от българите през Русалската неделя, наречена още Русаля:

Русалките са пременени и накитени за своята света и тържествена деятелност. На Спасовден начинят да сеят семе над нивите и клаковете, отворени и засмени, ги посрещат и гълтат тяхното семе. Те – нивите, тия дни сияят, защото са в брачно положение, празнуват брачно тържество.

Това трае от четвъртък до неселя – Света Троица, когато св. Дух слезнал над апостолите и ги приготвил да отидат по целия свят да сеят семките на Христовото учение, а русалките тоя ден са свършили своята сеитба. В понеделник – празник в чест на св. Духа, начиня се празникът на русалките – и тоя празник трае цяла седмица, наречена Русалска неделя, Русаля.

Русалките са женски същества – моми много красиви, с дълги руси коси и с криле. Те живеят тамо на край свят, а при нас дохождат само веднъж в годината, през пролетта, когато трябва да росят хлебородие върху цъфналите ниви, та да завръзват хляб. Те ръсят роса, та класовете завръзват хляб. Ръсят из рог. Като наросят нивите и свършат своята работа, те си заминават. От тях зависи дали нивите ще завържат много хляб или малко, т.е. дали ще има хлебородие, или не ще има.

Има и друг вид невидими същества, които, макар и да са свръхестествени, нямат обаче божеско произхождение и имат в себе си кой повече, кой по-малко някои человечески свойства. Тук идват и болестите. Най-важната част от народното вярване съставляват болестите. Те пълнят цялото вярване, всичките обреди и религиозните обичаи. То рисува болестите като невидими свръхестествени същества, болестите са жени, които се намират под пряката власт на бога и той ги праща между нас, когато иска да накаже хората заради техните греховни престъпления. Болестите са от два рода – едните са познати на всички и всякъде и се наричат редня, т.е. епидемия, прилепчиви са и много опостушителни, а другите не са редня, затова и болестите се разделят в две групи.

В третата група невидими същества, които също са свръхестествени, но се намират в постоянно съприкосновение с човека, притежават много от човешките качества и свойства, дори и влизат в съжителство с човека са: самовили, вихри, рихрушки, змейове, змеици, ламя, хала, караконджо, сейбия, стопанин, стихия, сянка, ехо, ехот, ехтава.

През Русалската неделя къщите са постлани с пелин и всяка мома, жена и дете, па и момци обезателно трябва да носят пелин. Пелинът запазва от русалките, които в празнуването си са като пияни и правят пакост всякому, когото намерят заспал през дена или го заварят, че работи. Заради това през тая седмица никой не спи сене, нито пък някой смее да работи. Ако някой тръгне за нещо да излезе из селото, да отиде в гората или по полето – особено момите, булките, по-младите жени, които още не са се отродили, – трябва самичък да не ходи, но да пътува всякога с другар. Ако пътува самичък и го срещнат русалките, ударват го и той се разболява.

Картината на празника обаче ще бъде непълна, ако не прибавим и обреда, наречен русалци. Русалците (русалии, калушари) са мъже, нарочно приготвени за това; те ходят през тая седмица по селата на чети със свои свирци и играят русалски игри. Те ходят не напразно. Тамо, дето са минали те, нивите ще цъфнат и завържат добър хляб; лозята ще изресят и ще вържат богата рожба, а също така и другите дървета плодовити – защото русалките са доволни. Тамо, дето те минат и дето играят, в село, а особено в къща, никой няма да се разболее от русалска болест; разболее ли се някой, то русалците го излекуват веднага и сигурно – защото те са русалски хора. Ето защо навсякъде ги посрещали с радост и навсякъде са ги приемали и във всяка къща са ги викали да играят.

При русалците важна роля играят: главатарят на русалците; русалците и облеклото им; числото им; тоягата, която носят; знамето; свирецът; заклинанията; игрите; гърнето с билките и паницата с чеснов лук; лекуването на болните.

В Западна България русалците носят название калушари: „Ходят калушари“, а в другите места те се наричат русалци. В Плевенско, Ловчанско, Свищовско, Орханийско и с. Твърдица, дето някога са ходили русалци през Русалската неделя, те са носили название русалци. Ето защо и аз задържах името русалци, което е българско, произходяще от народните суеверни същества русалките. Русалец или калушар може да бъде всеки, който, като се подвъргне на изпит, покаже следните качества: да бъде пъргав, лек и да може да скача; да е вещ играч; да не е блудник, хайдук, пияница, палич и изедник – да минава и да е известен за добър и честен селянин; да се поддава на внушение; да може да пази тайна и да бъде издръжлив и да търпи лишения; да има здраво телосложение, да е здрав, да не страда от някаква болест.

Русалците полагат клетва пред знамето и русалийската тояга, състояща се от три обещания и заклинания. Издумвайки клетвата, русалецът целува знамето и тоягата; след това главатарят го порусва с приготвената вода и вече оглашеният е ресулец (русалия) или калушарин. След поръсването новият русалец ще целува ръка на главатаря и ще поеме от него русалската тояга.

На капата (калпака) на русалецът има венец с китка, увит от самодивски чародейни билки, известни като самодивски билки или бурени. На краката си имат опинци с железни шпори и други дрънкалки, а по вървите на цървулите има малки звънчета или гъгровци, наречени топчета, та когато ходят или играят, дрънкат силно и правят шум.

Числото на русалците играе важна роля – не бива да са четно число, а винаги нечетно (не бива да бъдат чифт, всякога тек: 3, 5, 7, 11, 13 и пр. Най-обикновеното число обаче е седем. Ако са по-малко и нямат главатар (ватафин), не могат да лекуват, защото ватафинът ходи всякога с русалци от седем нагоре.

Русалийската тояга е  също като епитрахилът за свещеника – без тоягата един русалец не може да бъде такъв. Тя се прави от явор, ясен или дрян – никога от леска. Тя е дълга около метър и нещо, най-много до метър и половина; а дебела около един или два сантиметра, т.е. здрава тояга, яка, дебелшка, сигурно оръжие за всеки случай; на долния си край тя е заострена и подкована с желязо остро, та се забожда в земята, когато рече на нея да се подпре при играенето. Тя е шарена и накитена с различни дрънкалки, та когато русалията играе и я премята из ръцете си и прави с нея разни движения, тия дрънкалки правят шум и дрънкат. Тоягата никой друг не може да я приготвя освен ватафинът, т.е. главатарят.

Знамето е емблемата на силата на русалците – в него е всичката магическа сила, която може да омае, да омагьоса, да лекува или пък да блъсне и умори човека. Него никой не смее да го пипне; само ватафинът може да го лови и той го и носи през време на Русалската неделя. Знамето има такава магическа сила, щото и под сянката му не бива да се стои, защото и тя омайвала, омагьосвала: блъсвала го глава, който би се намерил под сянката. Знамето е плат бял, тъкан у дома от лен. Около тоя плат, за да добие сила магическа, ватафинът извършва цял обред, ако знамето се прави ново. Такова ново знаме се приготвя всякога през Русалската седмица в присъствието на всички русалци. Когато дойде Русалската неделя, в неделя преди Свети Дух, събират се русалците в дома на ватафина и начинят да играят, додето ватафинът изнася знамето в двора. Когато го изнесе, забожна пръта в своя двор и поред всички му се покланят и целуват пръта. При знамето денонощно ще пазят поред русалци със своите тояги. Това става през цялата седмица.

Свирецът (свирачът) също играе важна роля в русалците, защото без музика те не могат да играят. Някога свирци са били селяни, които са знаели много вещо да свирят с кавал. Кавалът е бил предпочитаният инструмент; обаче когато кавалджиите – кавал-свирците, почнали да реднеят, прибягнало се до гайдата. По-късно и тя била заместене от зурла. Тогава вместо селяни за свирачи са зимали цигани. Зурлата е придружавана всякога с тъпана. Ако има свирач на свирка, предпочитал се след кавала, а после гайдата и най-сетне зурлата. За свирец се избира човек вещ, който е прочут със своята вещина и който е научил вещо да свири самовилските мелодии, а особено русалската мелодия, наречена в Ломско Флоричиката.

Игрите на русалците или русалиите са от два вида: едните игри се играят само за удоволствие, любопитство на зрителите или за берекет, а другите се играят около болни люде за изцеление, за здраве. Тия последните игри са обредни игри, чисто русалски игри. Особено важна е играта Флоричка, която се играе при лекуването на болния в момента, когато русалците дохождат в изстъпление и падат в несвяст. Когато русалците играят, те придружават тия свои танци с непрестанни възклицания…

със съкращения – Димитър Маринов, „Народна вяра и религиозни народни обичаи“, второ фототипно издание, София, 1994 г.

Снимки: Интернет, Спас Спасов (сп. „Българка“)