На 22-ри юни в село Каменица се състоя Второто издание на “Празник на премяната” 2025. Фестивалът, посветен на изумителното българско национално облекло и костюми се организира от НЧ “Любен Каравелов – 1927” – с. Каменица с финансовата подкрепа на Община Мирково, “Елаците-Мед” ЕАД, “Дънди Прешъс Металс – Челопеч” АД и “Аурубис България” АД – Пирдоп.
Момиченце, кокиченце
кой ти даде тази риза:
на гърди й ясно слънце,
на плещи й ясен месец,
на поли й се звездици,
по ръкави се деници?
– Бавила сам млада Бога,
даде ми я Божа майка,
даде ми я, поучи ме:
– Га изтъчеш такво платно,
и ошиеш шев такъвзи –
тогас ходи по седенки,
тогас либи либовници!
Коледна песен от Хасковско
За втора поредна година дворът на читалището се изпълни с наситените багри на премените от Колекцията на Елка и Ангел Низамски “За да ни има”, нагнети се с български танци в изпълнение на ТФ “Цветница” и ТС “Пасарелци”, заехтя с невероятния глас на Свилен Тодорински и неговите песни, посветени на Свидна България!
Колоритният колекционер на българско народно облекло и костюми Ангел Низамски изнесе своеобразен открит урок по родолюбие, разкривайки детайли от всяка една носия, от начина на нейната изработка, от посланията, които са вплетени в нейните дипли и шевици.
Пред погледите на многобройната публика своята красота разкриха над 30 премени от различни български региони – всяка една разказваща своята история.
Провеждането на “Празник на премяната” в село Каменица цели да запази знанията за българското народно облекло като ценен паметник на материалната и нематериална народна култура, да съхрани това изключително ценно културно-историческо наследство – чрез опознаването днес на ценни образци, създавани от българите през вековете, за да станат те широко достояние в съвременността.
Стремежът на организаторите е чрез представянето на Колекцията от автентично българско облекло “За да ни има” на Елка и Ангел Низамски, събирана с любов и всеотдайност години наред, да се предаде посланието, което тя носи – да опазим корените си, да опазим символите, нашепвани от пазвите и полите на българките, от потурите и калпаците на юнаците, за да намерят те своето достойно място в бъдещето на децата ни.
Чрез дефилето на носиите присъстващите имаха възможност да се докоснат и до майсторлъка на занаятчиите, които са ги изработвали – абаджии, терзии, гайтанджии, папукчии, кожухари, калпакчии, златари и редица други.
Всички традиционни носии от различните области на страната носят своите характерни черти, очарование, магия и отличителни белези. И както отбелязват редица изследователи “в тях органически се сливат многовековния опит и артистичните дарования на българския народ с творчеството и сръчността на местното население”.
Не един пътешественик из нашите земи се е възхитил на народните ни носии. Още през 1530 г. словенецът Курипешич признава, че: „Облеклото на мъжете и жените е най-чудното, което е видял в тая страна!“ И белгийският писател Бусбек не остава сляп за красотата на нашите носии: „Жените от Софийско в своите носии ходят така, щото си мислиш, че някоя Хекуба или Клитемнестра излиза на сцената!“. Унгарският пътешественик Феликс Каниц, пътувайки през България, съобщава за везаните ризи от Ловчанско, от които взема и занася, за да ги покаже във Виенския етнографски музей, възхищавайки се на изяществото им. Тези образци „възбуждат учудването на всеки художник и етнограф“ и до днес. И всички те, а и не само те, остават поразени от богата украса и разнообразни форми на българското народно облекло.
Именно облеклото е един от културните признаци, които в продължение на векове запазват в своите форми следите на своя произход. В облеклото на българите и до днес се пазят белези, насочващи ни към древността. И днес ямурлукът е скътал в нишките си тракийски легенди, а моминската риза – спомена за рождението на Млада Бога!
Неслучаен бе и денят, в който се проведе “Празникът на премяната” в село Каменица. Преди няколко години 22-ри юни бе обявен за “Ден на фолклора”, посветен на богатството на българската култура.
Сакрален е денят на Премяната в село Каменица, защото бе обвързан и с едно от най-магичните явления в българската народна вяра – лятното слънцестоене – моментът, в който слънцето прави най-дългата и най-високата си дъга в небето. Във въздухът се носи мистична енергия, а Райчо от време оно е символ на не една религия, възприеман като източник на живот, обожествяван е от всички култури чрез неговия земен символ – огънят.
Българинът празнува денят на лятното слънце от време оно, наричайки го Еньовден, Янинден, Яновден, Иван бильобер. Изпълнен е този ден с редица магични ритуали, гадаене за женитби, свиване на еньовски венци, лекуване и баене, ухае на билки и на всякакви други растения, с които е богата българската Божия земя!
Във всеки един ритуал и български обичай неизменно място заема облеклото – премяната, която често има и ритуална функция. Не случайно на специалните дни всички се пременяват с най-новите си дрехи, момите носят празничните си премени, мъжете връзват най-хубавите си пояси, закичат с китка калпаците си, а ризите им са орисани с богати везбени орнаменти.
За магията на българските сватбени обичаи разказа увлекателно Ангел Низамски на “Празника на премяната” в село Каменица, показвайки невероятни образци на сватбени костюми – “черешките” в своеобразното ревю, случило се в НЧ “Любен Каравелов – 1927”, с. Каменица.
Не случайно българските народни носии съставляват един от значителните по съдържание дялове на българската материална и нематериална култура, представлявайки верен веществен израз на многостранния народен живот. Върху това акцентира и нагиздения празник, организиран от НЧ „Любен Каравелов – 1927“ – с. Каменица, използвайки като вдъхновение написаното от Мария Велева в нейната емблематична книга „Български народни носии и шевици“:
„Стройните по форма облекла, украсени с разновидни по очертания и чудни по багри орнаменти, плод на съвършена тъканна и везбена техника, създавани през вековете от българския народ, са едни от най-тясно свързаните с живота на народа елементи от народната култура.“ Тези съвършени майсторски изработени най-ценни веществени блага на българина се стремят да опазят за поколенията Елка и Ангел Низамски, ТФ „Цветница“, ТС „Пасарелци“ и НЧ „Любен Каравелов – 1927“ – с. Каменица. За да ги има и след нас, за да им се насладят и бъдещите поколения, за да разгадават посланията им нашите наследници, за да пребъде България!
Да ги пазим и тачим, както едно време го е правел българинът, възпявайки премените си в песни, давайки израз на стремежа си към хубаво облекло и акцентирайки върху същественото място, което то заема в неговия живот.
Който има рухо хубаво,
да носи да се наноси…
Подготви: Петя Чолакова