Едно време наричали декември никулски месец. Наситен е с редица празници, обичаи и специални ритуали за изпращане на отиващата си година и посрещане на новото, младото слънце. Търкулва се месеца от Варваринден, та до Василица!
Празничните специални дни в никулският месец започват с деня на Света Варвара…
4-ти декември е ден на една от сестрите на свети Никола – Света Варвара, другата е Света Сава и нейн ден е 5-ти декември. Двата сестрини дни предхождат Никуловият ден. 4-ти декември е черковен празник на Св. великомъченица Варвара, от знатен род, повярвала в Христа и поради това гонена и подлагана на дълги мъчения. Варвара не се отрекла от Христа и била посечена във времето на Максимилиан, 282 г.
По народному празникът се знаел като Варвара, Света Варвара и на него ден се месели пресни питки, мажели се с мед или маджун (рачел) и се раздавали на приходящите – на пътищата.
Благословия при раздаването на питката се изричала: „Да дава Господ живот и здраве вам, на челяд, на добитък и на всички!“.
Празникът се сторвал за здраве на децата и на стоката. Празнувал се и за закрила от болестта шарка.
5-ти декември е ден на Свети Сава – по черковному, а по народному – на Света Сава – сестра на Свети Никола. Свети Сава бил роден през VI-ти век в Кападокия, отрано се посветил на отшелнически живот. Раздал имуществото си и дал парите за строеж на болници и манастири. Денят на св. Сава преминава в приготвяне на ястията за следващия голям празник – Никулден.
6-ти декември – Никулден – ден на Свети Николай Чудотворец! В традиционната народна култура на българите св. Никола се почита като покровител на морската шир, на реките, на езерата, на подводния свят, на моряците и рибарите, затова и празника се наричал още Морски св. Никола. За празника се приготвят обредни колаци, наречени боговица, никулски кравай, богов хляб, светец. Прави се рибник. Трапезата не се вдига цял ден. Светецът бил честван и като покровител на воденичарите и ловджиите. В Чипровско наричали празника Никулден „За овче здраве“, защото приемали, че светецът закриля овчарите. Затова и овчарите излизали със стадата си по поляните и там започвала игра – надхвърляне на гегите.
9-ти декември – Анино зачатие, празник наричан Анино, Янино зачатие, Аньовден, Света Анна хаталива или Тъйяна. Из родопско смятат, че на този ден „Слънцето се обръща на Изток“, а на други места вярват, че денят започва да нараства колкото „скока на тригодишен елен“. Православната християнска църква е определила деня за честване на свещеното зачатие на света Анна, потомка на Аароновия род. Анна е майката на Богородица и баба на Исус. Света Анна се възприема и като покровителка на брака, семейството, майчинството, закрилница на вдовиците, девиците и бременните жени.
12-ти декември – Свети Спиридон – патронен празник на различни еснафски организации. Църквата почита Спиридон Чудотворец, живял през IV-ти век на остров Кипър. Запазени предания разказват, че свети Спиридон открил грънчарското колело и затова грънчарите го проемат за свой покровител. Почита се и като патрон на керемидари и тухлари. Заради своите чудеса в различни краища на българско за свой светия-закрилник Свети Спиридон възприемат и абаджии, терзии, дюлгери, бакърджии, златари, козари, обущари. Навсякъде след тържествената църковна литургия семействата на занаятчиите дават курбан – обикновено мъжко животно за свети Спиридон. В Троянско казват, че на Спиридоновден „слънцето спира своя път към зимата, завърта се и поема обратно към лятото“. Жените не трябва да ронят царевица.
17-ти декември – Свети пророк Данаил и Свети Три отроци – Ананий, Азарий и Мисаил. Народен празник – Пророк Данаил, който празнуват всички булки и жени, които още раждат и имат малки деца. Празнуват го да не падат децата в огъня или във вряла вода. Майките месят питки и ги раздават на съседи, за здравето на децата си и за да е плодовита годината.
18-ти декември е ден на Свети Модест, роден през 537 г. в Мала Азия, който възстановил гроба Господен, достигнал до дълбока старост и починал на 18-ти декември 634 г. на 97 години. Народният култ към Свети Модест е разпространен предимно в пиринския край и сред населението на Странджа и Родопите.
Според народната вяра Свети Модест, наравно със Свети Георги бил покровител на земеделци и овчари, на едрия и дребния рогат добитък. Светецът наричали още Модю, Молус, Модус, Молусту, Могю или Момо. Запазена е легенда, която разказва, че светецът научил хората как да впрягат добитъка и до орат с него. Затова те много го почитат и го наричат „Свети Моно“. Изобразяван е в иконите с два впрегнати вола и със стадо овце. Отново главни действащи лица в обредите са жените, които по стара традиция вечерта преди деня на Свети Модест подновяват кваса и през нощта замесват тестото от чисто пшеничено брашно. Изпичат обредни пити. На този ден народната вяра забранява воловете и биволите да се впрягат, за да бъдат здрави и силни през годината.
20-ти декември е Игнажден, още Идинак, Игнатьовден, Инатя, Полязовден, Млада година! Църквата почита Игнатий Богоносец, един от най-добрите ученици на св. апостол Йоан Богослов. Според християнските вярвания от Игнажден започнали родилните мъки на Божията майка, които продължили до раждането на Исус Христос на Коледа. В народната вяра този ден се възприема като първи от поредицата коледни празници. Дните от този ден до Коледа се наричат Игнашка неделя или Мъчници като традицията повелява младите булки и бременните жени да спазват строга забрана за работа – да не предат и тъкат, да не перат, за да забременеят и да раждат леко. Празникът се свързва с раждането на новото слънце, празнува се за плодородие и хаир по стока и хора. Срещу празника е и първата кадена вечеря с постни ястия. Обредните хлябове са прясна пита, наречена игинадски кравай, игинашка питка. Около трапезата се извършват обредни действия и се изричат благословии и наричания за плодородие. Характерен е обредът Полязване или булезене. Причаква се полезник, който се посипва с пшеница, орехи и сушени плодове. В Русенско и Разградско се варди квас. На Игнажден се извършват и обичаи, които целят да пропъдят злите, вредоносни сили, както и такива, които целят да стимулират размножаването на кокошките, а и на другите домашни животни. Правят се и прогнози за времето през идващата година. Във Врачанско момите се сеят. Оформят се коледарските дружини, избира се техен водач и се разучават коледарските песни.
22-ри декември – Света Великомъченица Анастасия, която помагала на бедни и нещастни, лекувала болни. Заради милосърдието си била изгорена. Народната вяра свързва този ден със Света Чьорна. В Рупчос празникът се нарича Нашташа и се празнува в чест на смъртта. Народното вярване в тоя край утвърждава, както пише Димитър Маринов – „че туй женско свръхчовешко същество, което сега носи християнското име св. Анастасия или Нашташа, е отреждала кой да умре, а кой не“. Отново жените спазват строга забрана да не работят. В Странджа планина наричат празника Черноризе.
24-ти декември – Малка Коледа и Бъдни вечер, още Суха Коледа, Каден вечер, Малото Коледо, Крачун, Неядка, Бъдник, Детешка Коледа, Мали Божик…
(следва)
„Християнската черква не би могла да излезе победителка от борбата против езическия култ, ако не бе сама възприела всичко във вяра и обред, вкоренено у народа.
Съкровеното на душата не се променя кто някаква дреха.
Старите жертвени светилища са могли да бъдат затворени, култът насилствено отстранен: старата вяра обаче е била неизкоренима, тя се е отливала по най-естествен начин в нови форми, подчинени на историческата необходимост, без да се гледа дали свещениците са я насърчавали по мъдра политика, или само търпели…
И без капитулация победеният е оставал по свой начин победител“!
Херман Узенер, религиозен историк
Самият папа Григорий I осъзнал и препоръчал около 601 г. на мисионерите „наместо да се дразнят и оскърбяват езичниците, по-добре би било да се поставят жертвоприношенията и молитвите им под закрилата на новата вяра, но при условие всичко да се върши в името на неговите духовни задължения и радости. Така става възможно да бъде доведен целият годишен кръг празници, с Коледа, Богоявление, Великден, Гергьовден и т.н., в мирно съгласие с наследените езически обреди и забави“…
(следва)
Подготви: Петя Чолакова