В Копривщица и Златица бе представена новата книга на нотариусът-писател Георги Връбчев “На Майка България” – стихосбирка, отпечатана от Издателство “Планини”.
Георги Връбчев пише както проза, така и поезия. Автор е на книгите „Някъде…там…някъде” (2008 г.); „Заветът на викинга” (2017 г.) – свитък първи от „Ерик: сказание за силата”; “The Legacy Of The Viking” (2017 г.) – scroll one from „Eric: a tale about the power”; „Акорди” – сборник с разкази (2021 г.).
Както отбеляза Димитър Кунчев – артистичен секретар на НЧ „Хаджи Ненчо Д. Палавеев – 1869“ – гр. Копривщица: “На Майка България” е изключителен сборник от поетични творби, които авторът Георги Връбчев е посветил на нашата красива страна България, на българския народ и на българската нация. В стихосбирката са включени стихотворения, посветени на изключително ярки личности от нашата история като Свети Княз Борис Първи, Цар Симеон Велики, на Христо Ботев и Иван Вазов, на Свети Тривелий, на Васил Левски… И не на последно място на нашият скъп съгражнанин Димчо Дебелянов“…
Вдъхновен от красотата на българската природа и богатата ни хилядолетна история, Георги Връбчев написва своите произведения с признателност и преклонение към своята Родина и едни от нейните най-свидни чеда, споделяйки:
“Има много хора, които престанаха да вярват в настоящето и бъдещето на нашата Родина. Има много хора, които се отчаяха. Има много хора, които се предадоха. Знам го със сигурност.
Знам го, защото през всичките тези много години, в които се раждаха стиховете, които ще прочетете, унивах, отказвах се, падах духом и ставах.
Духом.
При тежък удар, човекът с дух, се отпуска на коляно, поема въздух дълбоко, събира сили и се изправя. Трябва да го направи. Длъжен е. Заради себе си и заради тези, на които държи.
Ние сме българи, ние сме хора родени и израснали в България. Длъжни сме да имаме дух и той да бъде силен. Длъжни сме пред предците си, длъжни сме и пред децата на Майка България.
Това се и опитах да направя, докато пишех – всяко стихутворение тук е опит да се изправя и да продължа напред. Понякога лесно, понякога почти невъзможно, но продължавах. Защото чувствах, че трябва да ги завърша и трябва да ги споделя…
И защото няма да спра. И точно затова, посвещавам написаното от сърце и душа в тази поетична книга на тях – на България, на българския народ и на българската нация”.
Из „На Майка България“:
„… Майко! Българийо! Вечна и свята!
От обич синовна ти свивам венец,
нося духа ти – да види Земята –
името българин значи творец.
Клетва в олтар от цветя ти обричам,
в храм от гори ти прошепвам обет,
вечно аз родна земя да обичам,
името твое да славя навред.
Никога свойта страна да не хуля,
българин щом е от чужд наранен
и зад безбрежни пространства прокуден,
брат по Родина да бъде за мен.
Ние ще пазим завета ти свиден,
в зима духовна и нравствен потоп,
силни да бъдем във дни на обида,
в бури жестоки да бъдем народ!…”
Подготви: Петя Чолакова
