Никулден и българските традиции!

6-ти декември е Никулден! Свети Николай Мирликлийски Чудотворец се тачи на този ден, наричан и Свети Никола – покровител на рибари, моряци, банкери, търговци, крадци, пивовари, бъчвари, фармацевти, ловджии и затворници. Светец покровител с много функции и задачи.

Свети Николай, архиепископ Мирликлийски, Чудотворец се празнува два пъти в годината – на 6-ти декември (Зимен), когато светителят се представил на Господа и на 9 май (Летен) – денят на пренасяне на светите му мощи от гр. Мир в Бари – Италия. Свети Никола е повелител на водите, пази хората от потоп и удавяне. Властва над целия подводен свят. Според народните поверия той помага на младите да се оженят, явявайки се закрилник на семейството и рода, пазител на дома, имота и стоката.

Свети Никола участва в делбата на светците, за която научаваме от народни песни и легенди. При тази делба именно на него се паднали моретата, реките и езерата, затова и се възприема за техен повелител. Дел се падна на свети Никола –
падна му се по море да ходи,
да си ходи по море, по Дунав,
да си ходи, гемии да крепи.

Старите поверия и езотерично българско знание свързват Никулден с Женската Коледа. Жасмина Бушева-Кацарска разкрива забравени тайнства, свързани с Никулският ден: „В сърцевината на зимата, когато дните са кратки и бяло-мразовити, а нощите дълбоко черни и тайнствено магични, има един вълшебен тридневен период, който е посветен на енергиите, творящи света. Това е времето от 4 до 6 декември и е период, посветен на светците Варвара (4 декември), Сава (5 декември) и Никола (6 декември). Този период е изключително показателен за мъдростта на предците ни и е доказателство за дълбочината на познанията им относно тайните на енергията и силите на съзиданието.

На 6 декември почитаме Свети Никола и това е последният ден от тридневния празничен период. Посветен е на мъжката енергия. Вярва се, че Свети Никола е мъдър белобрад старец с характер бурен като морето. Той е закрилник на хората и моряците и повелител на морето и подводните същества. Нему подвластни са рибите, водораслите и всякакви живи същества, живеещи в дълбините на морето. Но освен тях той владее и невидимите същества, свързани с водата като юди, самовили, русалки. Може да предизвиква морски бури, но и да укротява разбушувалото се море. Предание гласи, че на тази ден рибари излезли на риболов с лодката си. Но в средата на морето лодката се пробила и започнала да се пълни с вода. Мъжете го призовали с молба за спасение и Св Никола се явил. Запушил пробойната с един жив шаран и затова на този ден на трапезата ни присъства именно този вид риба. Шаранът е жертвата ни принесена към светеца с молба за закрила. Запушването на дупката с рибата е ясно представено сливане на мъжкото и женското начало и символиката на това предание не е случайна. Запълвайки празната дупка с живия шаран мъжкото и женското се съчетават, за да родят живот. Благодарение на този акт рибарите оцелели и се прибрали невредими.

На трапезата присъстват шаран, сарми, жито, боб, царевица, пълнени чушки с ориз и обреден хляб, омесен по изгрев слънце.
Целият този празничен тридневен период е наситен с мъдрост и познание, а числото три освен, че е кодът на нашата реалност и е сакрално число, е и най-важното число в християнската религия. Числото обединяващо Отец, Син и Св. Дух.

Това, което изглежда изгубено като познание в хилядолетната ни история, всъщност не е изгубено. Просто се е скрило в преданията, митовете, легендите и обредите ни. Мъдростта е тук сред нас. Просто трябва да имаме очи, за да я видим и отворени сърца, за да повярваме. Вярвайте, приятели! Вярвайте в паметта на предците ни! За да останем! За да ни има!“.

Етнографски изследвания свързват Никулден, наричан и рибен празник, с настъпващата нова година. Едно време Никола бил известен като Справедливият и било време на сметките преди Еднажден – денят, с който стартирала новата година, а сметките се уреждат преди новото начало. Периодът на тези празници е свързан със зимното слънцестоене и раждането на новото слънце.

храм „Свети Никола“ – Копривщица

На Никулден храмов празник имат черквата в село Челопеч и в Копривщица. Носещите името Никола, Николина, Кольо и техните производни празнуват имен ден с богата трапеза, на която обезателно присъства рибно ястие, най-често пълнен шаран, люспа от който се взема и се носи в кесията за берекет през идващата година. Правят се родови наричания за продължаване на рода и за здраве. Месят се обредни хлябове, украсени по специален начин и постни ястия като боб, чушки, сърми, варена царевица и жито. Трапезата не се вдига цял ден, а от обредните хлябове се раздава на съседите, за да се запазят добрите отношения и богатството.

След празничната вечеря костите на шарана се изгарят, закопават се в земята или се изхвърлят в течаща вода, за да бъдат всички членове на семейството здрави през цялата година. Запазва се само костта от главата на рибата, тъй като се приема, че има формата на кръст. Хората вярват, че костта е лековита, затова се пришива към шапката на новороденото, за да го пази от зли очи и болести. Тази кост – “кръхче” или “дъна”, се смята за необикновено лековита.

Пренесена от емигранти тредицията за честване на Свети Николай в Америка, се превръща в честване на Санта Клаус. През 1804 г. Джон Пинтард, член на Нюйорското историческо общество, на годишната среща на Обществото започнал да разпространява дървени фигурки на Санта Клаус, представен на фона на пълни с играчки чорапи и плодове върху камина. През 1823 г. в Америка се появило стихчето „Нощта преди Коледа” от Климент Кларк Мур, което станало много популярно. То описвало Санта Клаус като жизнерадостно старче, което влиза в къщите на хората през комина. Така постепенно Санта Клаус се разграничил от образа на свети Никола. Всъщност, именно Свети Никола е първообраз на Дядо Коледа и Дядо Мраз!