В цветният пролетен сезон на поезията и книгите, на тудориците и лазарките, на празничното настроение и възраждащите се след ковид-пандемията културни събития, разговаряме с председателят на пирдопското читалище “Напредък 1869” г-жа Николина Божкова – за проблемите, за предизвикателствата, за екипната читалищна работа и човешките взаимоотношения и ценности…
Г-жо Божкова, застанахте начело на пирдопското читалище преди две години – пандемия, мерки, ограничения. Какво се случи с читалищният културен живот насред здравна и икономическа криза?
В края на юни 2020 г. станах председател и се започнаха катаклизмите. Последното, което направихме, бе първия ни самостоятелен концерт за будителите. Участваха всички състави от читалището, но точно тогава въведоха мерките и ограниченията за заетост на местата, затова и по-малко хора го видяха. Свикнали сме залата в нашето читалище да е пълна при подобни събития, а концерта бе изключително стойностен.
Веднага след този наш самодеен концерт дойде тоталното затваряне, което се отрази много сериозно на дейността на читалището. Доста от самодейците преминаха през заболяването. А и докато се настроим с работещите в читалището на една вълна, се изисква време.
Точно в тази криза навлизате в едно ново поприще, или то не е съвсем ново за Вас?
Ново бе както за мен, така и за екипа на читалището. Колкото и да ме познават, все пак не сме работили заедно.
В интерес на истината не ми се иска да се спирам на този период дотолкова, доколкото имаше и кадрови проблеми, напрежение, липса на колектив. Опитах всякакви кротки средства, деликатни мерки, надявайки се да ме разберат. В прав текст казах на всички, че нещата, които не понасям са интригата, клюката и безразличието.
Към читалищната дейност не може човек да е безразличен…
Даже не казах безразличен, а бездушен. Тук, според мен, нямаш ли душа не можеш да вирееш, не можеш да се случиш.
Наистина, първата година беше много трудно. Отворят, затворят. Напасване на характери. Предпазни мерки, за да се пребориш с клюките и с интригите. В крайна сметка, имаше един период, в който определено съжалих, че се захванах, защото не виждах изход. До такава степен нещата са забатачиха. Съжалих, защото аз съм открит човек. Колкото и да съм избухлива, сприхава и т. н., казвам си дирекно нещата.
Усетих, че пред мен се говори едно, зад гърба ми се говори друго.
И това не е в полза на читалището… В никакъв случай не помага на читалището и на неговата дейност. Умишлено миналата година на годишното събрание бях включила точка “Разни” с идеята, че ако ми довие дотам, ще хвърля капата и ще приключа нещата. Само, че преди да стигнем до този момент, при подготовката на събранието някои карти паднаха. Усетих, че имам подкрепата и на настоятелството. До този момент то беше разделено, доколкова, доколкото аз мълчах за проблемите, като не смятах, че те трябва да се разгласяват. За разлика от другата страна, която непрекъснато създаваше напрежение срещу мен. В момента, в който пред цялото настоятелство казах как стоят нещата, тогава разбрах, че имам и получавам подкрепата на настоятелите. Това беше причината да не си подам оставката.
Каузата си заслужава…
Сякаш след това събрание нещата се обърнаха. Казах на всички – и на настоятелството, и на работниците в читалището, че приемам всякакви идеи, дори и да са много изчанчени. Не държа на авторство, напротив, подкрепям всичко и в никакъв случай не искам да изземвам на който и да било каквото и да е. Ценя хората с идеи и държа те да проявяват инициативност. Моята откровеност някак си поразчупи нещата. Тогава заявих, че ще правим лятно училище.
Една позитивна идея, чието осъществяване разчупи стереотипите в Пирдоп…
Много ги разчупи! Тази идея вдъхнови и работещите в читалището. Не, че нямаше перипетии, дори и ден преди началото на лятното училище. Като имаш предвид, че и парите бях осигурила, и писмата бях написала и организацията бях създала. Материалите бях купила. Някои настоятели не бяха много съгласни, но твърдо казах, че няма да отстъпя и ще реализираме тази идея.
Зная, че една птичка пролет не прави, затова се опитах да ангажирам повече хора в реализацията на самото училище. Почти всички се докоснаха до същността, а и на всички подейства радостта на децата. От друга страна, радостта на родителите и тяхната благодарност. Направихме интересен завършек на лятното училище. Всяко дете получи свитък и нещата, които е изработило. Танци, песни!
Самият факт, че пет часа на ден децата не са на телефоните и компютрите, на открито са, не скучаят, а се забавляват, показва, че са си заслужавали усилията. За себе си си откривам пропуски в организацията, но най-важното е, че децата останаха доволни.
Като пример ще споделя една случайна среща след като училището беше приключило с едно от децата. Засичаме се в заведение и се поздравяваме така, както бяхме свикнали по време на училището – прегръдки, целувки. След малко то отива при родителите си и им шушне нещо на ухо. Кара ги да ме попитат дали няма да има и зимно училище. Това ми показа, че е имало смисъл, целта беше постигната.
Усеща се, че нещата в читалището потръгват…
Да, така е. Радвам се, че дейността на читалището се възроди. Щастлива съм, че успяхме да заснемем филм за читалището, да възстановим литературния клуб “Тодор Влайков”. Ще издадем и сборник по проект, който защитихме пред Министерството на културата – “Пирдопска словесница”.
Изложбата, която все още може да се види в читалищното фоайе също е една стъпка в положителна посока и е много оригинална – “Градски ансамбли и архитектурно наследство”. Художникът, арх. Белин Моллов специално за нея нарисува картини с местни забележителности – центъра на Пирдоп с шадравана, Еленската базилика, Лукановата къща, пирдопската църква.
Предстои представянето на нова театрална постановка на читалищния театър “Христо Бамбеков”, който е с подновен състав. Организираме и благотворителни базари – мартенски, великденски. Вярвам, че пирдопчани усещат пробуждането и очакват с нетърпение читалищните инициативи. А утре започват пирдопските “Влайкови дни“. Юбилейни при това – 30 години в Пирдоп май е месецът на културата, на изкуството, на четмото и писмото.
Подготви: Петя Чолакова