На 1-ви юли е Свети Врач, черковният празник е наречен на Св. Безсребреници Козма и Дамян, пострадали за Христа в Рим. Братята били много скромни. Те не вземали от излекуваните болни нито пари, нито дарове, изпълнявайки строго съветите на Спасителя към апостолите. Избавяли от болестите не толкова с билки, колкото с името на Господа, изпълнявайки Христовата заповед: „Даром получихте, даром давайте“.
Народната вяра обаче, пази по-древните корени на празника, обвързвайки го със Свети Врачи, на който ден според сведенията на Димитър Маринов: „Всичките врачки, баячки, правилци и други , които се занимават с народната медицина, т. е. които лекуват било чрез баяне, било чрез билки и вражане, било чрец изправяне изкълчено и правене счупена кост, тоя ден го има за свой празник”. Едно време на 1-ви юли всички врачки и баячки изнасяли набраните на Еньовден билки и ги разпределяли – коя билка за каква болест се употребява.
Денят се тачел и за предпазване от „лошото” – от болестта епилепсия.
Във Врачанско на този ден ходели за билки из полето знахарите и билкарите, водени от Козма и Дамян. Стопанките не бивало да работят, а да изпекат пити и да ги раздадат за здраве. По стар обичай, водени от вярата, вечерта срещу празника на лечителите, болни, недъгави и слехи отивали да преспят до черква, параклис или на свещенно оброчно място, посветено на светците, вярвайки, че ще се излекуват. На сутринта „умивали лицата си с вода от техните свещени лековити извори”, наричани и днес аязми.
Ако на 1 юли някой види рано призори странни жени да редят и да подреждат треви на купчинка, познава ги веднага. Те разпределят билките, събрани на Еньовден, подреждат ги за различни болести, оставят ги за годината, която идва, за да може техните изцелителни сили да траят през цялата година.
Народните лечители не работят на празника на своите покровители, защото „няма да им се хване лекът“.
Единствената работа, която може да се върши, е да се омеси хляб. От него е добре всеки да си хапне. Така през оставащата година ще бъде здрав и силен.
Колят се курбани (обикновено птици). Организират се общи празнични трапези, на които задължително присъстват и ритуални варива, плодове, здравец и др.
Според поверията, на днешния ден всеки лек отива където трябва, рани се затварят, белези избледняват, счупено зараства, ударено не боли, лоши думи не ловят, а добрите прихващат най-здраво и покълнват!
На тази дата Българската православна църква празнува и едно от значимите събития в духовната история на България – връщането на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилския манастир.
Подготви: Петя Чолакова