През 2015 г. се честваха 70 години от създаването на Устава на Организацията на обединените нации, с който е поставено легитимното начало на ООН. Но единната ценностна и правна система на планетата започва с предшественика на ООН – Лигата на нациите – Обществото на народите. В началото на миналия век правната система за глобална сигурност, човешки права, обществено здраве и солидарност стартира с поредица ключови събития, подробно изследвани от експертите на Фондация „Институт за устойчиво развитие”[1].
1918 I – В резултат на послествията от Първата световна война, с цел обуздаване на милитаризма и изграждане на един по-разумно развиващ се свят, се учредява първата общо планетарна институция – Лига на нациите (League of Nation). За първи път се осъзнава необходимостта от координирани усилия за съвместно съществуване. Макар и не напълно осъзнат, започва процесът за устойчиво развитие на планетата Земя.
1918 II – На 8 януари президента на САЩ, Уилсън Уудроу (Woodrow Wilson), в обръщение пред двете камари на американския Конгрес, относно условията на мира, се солидаризира с «четиринадесетте точки», които трябва да бъдат в основата на мирното съществуване в целия свят. В т. 14 се казва: “Лигата на нациите трябва да бъде формирана на основата на общо съгласие, разработено, така, че да създава взаимни гаранции за политическа независимост и териториална цялост на държавите, независимо дали са големи или малки”.
1919 – На 25 януари на пленарна сесия на Мирната конференция се приема предложението за създаване на Лига на нациите.
1920 – На 10 януари влиза в сила Версайският Мирен договор и Договорът за Лигата на нациите.
На 24 септември се провежда Международна Финансова Конференция в Брюксел.
На 1 ноември Лигата на нациите приема като място на установяване преместване от Лондон в Женева.
1921 – На 20 април до 10 май се провежда Първата обща конференция по Комуникации и транзитни преминавания в Барцелона.
На 30 юни се открива Международна Конференция за жените и децата в Женева.
На 2 септември започва функционирането си Постоянният съд за международно право.
1924 – На 3 ноември се открива Първата международна конференция по опиума в Женева.
1925 – От 4 до 13 февруари се провежда Международна конференция, посветена на здравните проблеми – в Сингапур.
1926 – На 16 януари започва дейността си Международния Институт за Интелектуално Сътрудничество.
На 18 май за първи път заседава Комисия по разоръжаването в Женева.
1927 – От 4 до 23 май се провежда Международна Конференция по икономика.
От 24 до 29 април се провежда Международна Конференция на експертите от пресата.
На 5 септември започва дейността си Международния Образователен Кинематографичен Институт в Рим.
На 26 септември XVIII конгрес приема общ закон за Тихоокеанско урегулиране на международните спорове.
1930 – От 13 май до 7 юни се провежда Международна Конференция за уеднаквяване на законите, отнасящи се до разменните документи за парични преводи, прости преводи, чекове.
На 23 септември се провежда първата сесия по търсене на пътища за създаване на Европейски съюз.
На 30 септември се създава Международен офис за бежанците (Nansen).
1931 – На 24 януари Съветът решава да създаде Конференция за съкращаване и ограничаване на въоръженията.
От 16 до 30 март се провежда Европейска конференция за ограничаване производството и регулиране разпределението на наркотиците.
На 26 септември на Сесия на Лигата на нациите се приема общ договор за подобряване средствата за предотвратяване на война.
От 9 до 27 ноември в Банкок се провежда Конференция за ограничаване пушенето на опиум.
1932 – На 2 февруари в Женева се открива двегодишна Конференция за Съкращения и Ограничаване на Въоръженията.
Открита е Радио станция на Лигата на нациите.
На 11 декември се постига договореност между Германия, Великобритания, Франция, Италия и Съединените Американски Щати „За Равенство, Права и Сигурност”.
1933 – На 12 юни в Лондон се открива Световна парично–кредитна и икономическа конференция.
1934 – На 22 юни Конференция на Международната лейбъристка партия призовава американското правителство да признае Международната организация на труда.
На 20 август президентът на Съединените Американски Щати обявява признаване на Международната организация на труда.
1935 – На 13 януари се състои плебисцит на територията на Саарска област.
На 17 януари Съветът решава, че Саарската територия трябва да бъде присъединена към Германия (а не към Франция).
На 29 януари Американският сенат отказва да ратифицира присъединяването на САЩ към Постоянния съд за международно право.
1936 – На 17-23 септември Междуправителствена конференция заседава за сключване международно споразумение относно използуването на радио-предавателното дело в света.
1937 – На 30 септември срокът на офиса на Комисията за проучване за създаване на Европейски съюз е възобновен за една година.
На 1 октомври се провежда Среща на Комисията за проучване създаването на Европейски съюз.
На 5 октомври Съветът отлага сесия на Бюрото на Конференцията по разоръжаване.
1938 – На 29 януари е приет нов Устав на Организацията за комуникации и Транзитни превози.
На 21 март е приета Декларация на Федералния Съвет относно неутралитета и независимостта на Швейцария.
На 29 април е издаден Меморандум на Федералния Съвет за швейцарския неутралитет.
На 14 май Съветът взема под внимание намерението на швейцарското правителство да не взима участие в заявленията за санкции в бъдеще, и обява, че Швейцария няма да бъде призовавана да прави това. Съветът отнася към Събранието на Лигата молбата на чилийското правителство, че реформата на договора за Лигата трябва да се разглежда като спешна задача.
На 3 декември в Париж е подписан Международен закон, предоставящ на Института за интелектуално сътрудничество характер на организация, основана по колективен договор.
1946 – На 18 април Лигата на нациите предава всичките си активи на Организацията на Обединените и Нации. Договорът е подписан от В. Модероу, представител на Лигата, и Сеан Лестер, последния Генерален секретар на Лигата на Нациите. В края на Втората световна война световната общност приема система от социално-икономически човешки права, за да избегне ужаса на трета световна война. Светът се обединява под Всеобщата декларация за правата на човека. Декларацията е създадена с активното участие на Елеонора Рузвелт и е педантично одобрена от Й. В. Сталин, но това не помага именно заради нея да започне „студената война”, основана на две противоположни гледища за системата на човешките права.
Общоцивилизационния проект на ООН за бъдещата единна ценностна и правна система на планетата, за човешки права и околна среда, преминава през няколко периода:
Първият период на ООН – от 1945 г. до 1971 г., се характеризира с възстановяване на опустошенията от Втората световна война и създаване на нормативната основа на социално-икономическите, политическите и културните права и свободи. Ликвидиран е конвенционалния колониализъм, положени са технологичните основи на следвоенния период, производителността на труда нараства с невиждана динамика.
Вторият период на ООН – 1972 – 1989 г., започва с премахването на златно-доларовият стандарт през 1971г., началото на Студената война, а в икономическите отношения на световния капитализъм – с ерозиране на човешките права и нарушаване на околната среда. Публикуван е Първият доклад на Римския клуб[2], състои се Стокхолмската конференция на ООН за обкръжаващата човека среда[3]. В Европа се развива Хелзинкският процес, в центъра на който са човешките права и проблемите на околната среда. САЩ харчат в Студената война 13 трилиона долара – 3,5 пъти повече от разходите, направен за Втората световна война. Надпреварата във въоръжаването е факт, когато през 1980 г. на президентско равнище в САЩ става ясно, че бъдещите поколения няма да могат да се радват на световното американско надмощие: озоновият проблем и глобалното затопляне прогресират главоломно. В разделеният на идеологии свят – социализъм, капитализъм, Трети свят – нито един от трите обществени модела не е в състояние сам да се справи с глобалните заплахи и призвикателства в секторите човешки права, технологии, околната среда. Започва изграждане на културата за устойчиво развитие, в доклада на комисията Брундтланд „Нашето общо бъдеще”[4] на световно равнище е лансирана доктрината за устойчиво развитие като единна общочовешка, общоцивилизационна, единствено възможна визия за бъдещето развитие. И трите системи – капитализъм, социализъм, Трети свят са изправени пред необходимостта да поемат път на радикални реформи, които ще продължат десетилетия.
Според изследователя д-р Пенчо Пенчев пръв прави опит за реформиране т. нар. „реален социализъм”, който не може да продължи съществуването си във вида на тогавашното си развитие [5]:
- Визията за устойчиво развитие не е чужда на значителна част от интелигенцията в България, а още по-малко в СССР и бившите социалистически страни. Проблемите на околната среда и човешките права са в основата на събитията през 1989 г. Целият двигателен процес на т. нар. „нежни революции” е осъществен от екологични и правозащитни организации. В България събитията се развиват буквално по време на Общоевропейската конференция „Екологична сигурност за общоевропейския дом”. Ако екологичният и за човешки права патос на „нежните революции” се е състоял в посока на устойчивото развитие, това действително са щели да бъдат революции, непротиворечащи нито на системата за човешки права, нито на изискванията за околната среда. За съжаление „нежните революции” са приватизирани и вместо устойчиво развитие ги следва невиждана вълна на партокрация и корупция, несъвместими с опазването на околната среда и човешките права.
2.Цялата технологична основа на цивилизацията, най-вече енергийните, транспортните и аграрните системи, се оказват неадекватни на околната среда, на бъдещето. Достатъчно основание за сриването не само на социалистическата, но и на останалите консумативни капиталистически общества. Но капиталистическите страни не се разпадат. Те приемат курс на плавна и бавна конвергенция към устойчиво развитие, въпреки понесените значителни природни и демографски загуби. Тази научна теза е призната от Г-8, след срещата през 2003 г. в Евиан – Франция, потвърдена е чрез Декларацията за технологии за устойчиво развитие. Президентът на САЩ създава алианс от държави за разрешаване на проблемите на климата чрез нови технологични решения. Поставят се технологични основи на ХХІ век, коренно различни от тези на ХХ век.
- „Загубата” на Студената война от бившите социалистически страни води до тежки щети върху управлението на икономиката и социалния живот. В системата за управление са ликвидирани цялата култура по производителността на труда, качеството, междуотрасловите баланси, заетостта, цялата трудова истина за стойността. В развитите страни всичко това е неотменима и закодателно установена култура. За постигането на целите на устойчивото развитие тази култура трябва да се възстанови и да се развие в бившите соцстрани на много по-високо равнище, обратно на установената след 1989 г. култура на управление, характерна за държави с финансово колониалното управление.
- Нито една позната обществена система няма шанс в перспектива. Ето какъв сценарий чертае за бъдещето Морис Стронг, канадски индустриалец и старши съветник в Световната банка в своята книга «Това краят на Света ли е, доколкото ние знаем това?»:
– «Нациите изпадат в колапс в резултат на граждански войни и се превръщат в сепаратистки държави с ускорени темпове.
– Облаци прах деградирали почви се появяват отново над Големите равнини. Фермите стават способни да произвеждат толкова, колкото да задоволят техните местни общини, вече и въпрос не може да става за останалата част от света.
– Хората се обръщат отново към океана за получаване на нови количества продоволствие. Още сега много форми на морски живот практически са на изчезване. Избухват сражения извън териториалните води, свързани с правото на риболов, пиратството се увеличава драматично.
– Бежанци от целия свят напускат най-лошите горещи точки от света и се срещат със силната съпротива от страна на населението на вече препълнените страни.
Накрая, вече сме достигнали нулев прираст на населението; от друга страна смъртността сред децата също се повишава. Продължителни кризи в целия свят намаляват населението на Земята до 4.5 милиарда и то продължава да намалява бързо. Експертите предсказват, че това намаление може да продължи и да стане толкова ниско, като например 1.6 милиарда, преди да се случи най-лошото»[6]..
Трети период на ООН – от 1989 г. до днес. Конференцията по околна среда и развитие в Рио де Жанейро през 1992 г. поставя началото на Третия, последен етап в развитието на ценностите и правната система за човешки права и околна среда. На тази конференция официално е заявен общопланетарният път за устойчиво развитие, интеграцията в единна система на човешките права и развитие на околната среда. Освен приетата декларация от Рио за принципите на интегрирано управление на човешките права и проблемите на околната среда за целите на устойчивото развитие, са разработени и приети: Заявление за принципите относно горите, Конвенция на Организацията на обединените нации за промяна на климата; Конвенция за биологичното разнообразие, както и мащабният Дневен ред за ХХІ век, който задължава всички страни да разработят свои стратегии за устойчиво развитие и да осъществят международни отношения на тази основа [7].
В днешно време внедряването на доктрината за устойчиво развитие в България става чрез синхронизиране на политиките и дейностите на ООН посредством нейните органи и институции, представени във Фигура 1 по долу [8].
Фигура 1
Автор: Д-р Дончо ИВАНОВ,
УНИБИТ, катедра „Комуникации и информиране”, София 1618, Бул. „Ген. Ст. Тошев”94 бл.2 ет.5 ап.17, bnagency@abv.bg
Използвана литература:
- ООН – ключови събития. Общоцивилизационен проект към устойчиво бъдеще. Подбор и редакция д-р Пенчо П. Пенчев.// сп. Хармония, С, №3, 2012, стр. 17-19
- Meadows, D.H. and co. A report for the Club of Rome. NY, 1972, 1978
- Forrester, J. World Dinamics. Cambridg, 1972
- От едно земно кълбо към един свят – встъпление. Доклад „Нашето общо бъдеще”. Световна комисия на ООН по околна среда и развитие. Ню Йорк, Изд. на Оксфордския университет, 1987, стр. 1-23.
- Пенчев, П. Нова България – първа в новия Свят. В: Устойчиво развитие. С., Фондация „Институт за устойчиво развитие”, 1993, стр. 4-9
- Пенчев, П. Прагматичният хуманизъм – императив на епохата. В: При по-голяма свобода – към развитие, сигурност и човешки права за всички. Кофи Анан и др. С., Фондация «Институт за устойчиво развитие», 2005, с.7-9
- Конференция на ООН за околната среда и развитието, 1992 г. — вж. http://www.un.org/documents/ga/conf151/aconf15126-1annex1.htm.
- Вж. www.unep.org