Втори януари е денят, посветен на впрегатния добитък – впрегатни волове или биволи. Извършвал се обредът „ринене“ и ходели ергени-риначи. Случвало се на някоя мома да наринат кошарата, та да знае тя, че „с мъж шега не бива“.
„Риначовден се празнувал „на утре след Сурва“, след васильовските ладванки, когато момите вече са предрекли кой и какъв ще бъде техният цар“…
2-ри януари е черковен празник на Свети Силвестри, папа римски, живял във времето на Константин Велики. Именно Свети Силвестри (Свети Силвестър) е покръстил Канстантин Велики в христовата вяра. През неговото светителство (314-335 г.) били проведени най-важните реформи на Константин Велики (306-337 г.) за прекратяване на гоненията над християните. Чрез своите пратеници Осий Кордубски и двама презвитери св. Силвестър подписал актовете на Първия вселенски събор в Никея от 325 г. Свети Силвестър преименувал неделния ден от „ден на слънцето“ в „ден Господен“.
Имен ден празнуват Горан и Горица, защото Силвестър в превод от латински означава „гора“. Именяци са и Силва, Силви, Силвия, Силвана.
Съхранената народна вяра е посветила този ден на Караман и го знае като Карамановден. Д. Маринов съобщава, че „Тоя ден се празнува в чест на впрегатния добитък – впрегатни волове или биволи. Затова още преди Васил, когато ще месят хлябовете за Сурваки, месят и обредния хляб за Карамановден…“. Този хляб, по сведенията на баби от с. Тодьовци, Еленско, записани от Маринов е „голям квасник“ от много чисто брашно, нашарен със специални шарки, изобразяващи кръг и в четирите посоки кръстачки – „около тия кръстачки по-голям кръг, но с пръсти притиснат гъсто, та изгледва, че е съставен от много топчета“.
По етнографски сведения на различни събирачи, на Карамановден (Риначовден, Сполезинден) вечерта преди празника, щом се мръкне, стопанките вземали чиста шарена торба, в нея слагали специално нашарения обреден хляб, бъклица с вино, печено свинско месо и пари, вързани в шарен пешкир, който дава момата в къщата. Торбата окачвали в помещението, в което били биволите и воловете.
През нощта срещу празника с гайди и песни тръгвали едно време риначите – ергени, които са били коледари и сурвакари да изринат и почистят оборите на всяка къща. Стопаните стоели в къщи, за да не видят кои са риначите и дори кучетата стоели вързани, защото поверието нареждало, че риненето не трябва да се прави от самите стопани на този ден. След като извършат ритуалното ринене, ергените поставяли ново сено в яслите и взимали оставената за тях торба, като избранникът на момата от дома вземал за себе си пешкира.
Задължително риначите носят със себе си фенер. „Ако се случи, щото един ринач, който не е любовник на момата, варне и порине кошарата, преди да дойде любовникът й, тогава той откупва бъклицата и пешкира от първия; пешкира задържа за себе си, а бъклицата напълнена връща“.
И този стар обичай е съпроводен с обредни песни и благословии – „да се прелива и пресипва сребро, злато, желто жито, руйно вино, мед и масло до амина“. Извършвал се е през нощта – преди нареченият ден и трябвало да приключи до изгрев-слънце. На самият ден ергените си устройвали богата гощавка и извивали мегданско хоро.
Ако някоя мома се е присмяла на някого от момците и се е държала високомерно, на тоя ден може някой от риначите да реши да ѝ отмъсти, като вместо да изрине оборите, да ги напълни догоре с тор от купището. Това обикновено се върело след като са минали другите риначи. Те криели това от другите докато го извършват, а на угощението го разказвали и предизвиквали общ смях.
Георг Краев разкрива своите хипотези, че „ергенският подвиг на Риначовден, риненето, е не само аналогичен на шестия подвиг на Херакъл (почистването на Авгиевите обори), но е и типизирано фолклорно обредно изпитание, подвиг, необходим за побетата на ергена над момата“. Свързва обичаят и с мита за плодородното майчинство, за плодородната крава, онази, която трябва да бъде очистена, за да стане отново плодоносна.
И друга гледна точка може да се търси за Карамановден, чието име идва от Караман – така, както се е наричал десния бивол, впрегнат в желязната кола на Демир Баба (Железният баща). Легендата разказва, че Демир Баба имал желязна кола, в която впрягал биволите си – левия Сакар и десния Караман, който е по-силния. И в тази легенда откриваме същите податки, като в народната българска вяра – за биволите и деня, наречен на тях Карамановден.
Подготви: Петя Чолакова
Използвани източници:
1. Маринов, Д., „Народна вяра и религиозни народни обичаи“
2. Краев, Г., „Маска и було. Българскиге маскарадни игри“
3. Шарланова, В., „Български традиционни празници и обичаи“
4. Рулински, С., Кръстев, Г., „Енки. Създателят и светителят.