Поводът да напиша тези редове е 25 декември 1847 г., когато на връх Рождество Христово в Калофер, в семейството на учителя Ботьо Петков и неговата съпруга Иванка се появява на бял свят първородният им син Христофор, кръстен според гръцката църква у нас и тогавашната именна система. Всъщност синът идва с името си. Или според простите изчисления на 25 декември 2017 г., първият ден на Коледа, се навършват 170 години от рождението на великия поет и революционер. Но тази бележита годишнина на автора на „Хаджи Димитър“ и „Политическа зима“ ще бъде отбелязана на 6 януари 2018 г., Богоявление. Защо?
Причината се крие преди почти четири века, когато папа Григорий XIII решава да промени Юлианския календар със своя була от 24 февруари 1582 г. и за дата на промяната е избран 4 октомври 1582 г. Безсмъртният Мишел дьо Монтен, който е съвременник, отбелязва в своите „Опити“ това изключително събитие. У нас със закон, гласуван от Народното събрание на 14 март 1916 г. е въведен Григорианския календар, който влиза в сила на 14 април 1916 г. Всички, които като мене са разгръщали старите пожълтели и разпадащи се страници на вестниците, излизали след Освобождението и особено в началото на 20. век знаят че много събития са отбелязвани с две дати – по стар стил и по нов стил. И така до гласувания закон.
И това впоследствие довежда до обърквания, които продължават и до днес, защото в преизчисляването на датите няма последователност или поне въведен някакъв порядък.
Ако посоча пак случаят с Ботев – той загива на 20 май 1876 г., но денят за отдаване почит е на 2 юни, а не на точната дата 1 юни. Левски е обесен на 18 февруари, но денят на почит, заради откриването на паметника, също се измества с един ден и така става 19 февруари. По тоя повод проф. Петко Петков от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ положи значителни усилия поне да се означава точната дата на гибелта на Апостола. Но силното стихотворение на поета Иван Цанев за 19 февруари не може да се промени! Съединението става на 6 септември 1885 г. по стар стил и въпреки усилията на проф. Илчо Димитров като министър на народното образование да наложи датата 19 септември, както е по нов стил, той не успя. И улицата в центъра на София продължава да носи това име: „6 септември“, и тържествата са на същата дата, на която е станало събитието. Подобен е случаят и с 22 септември – Денят на Независимостта, макар че по нов стил тя трябва да бъде 5 октомври.
Объркването обаче стана още по-голямо, когато Българската православна църква направи своята православна реформа от 18 юли 1968 г. Тогава у нас се възприе католическия църковен календар и ние се оказахме единствените, които празнуваме дати, които не съответстват на религиозните празници, възприети от Йерусалимската, Руската, Сръбската, Грузинската, Македонската църкви, Св. Гора и разбира се Гръцката Патриаршия. Журналистката Татяна Мачковска в статията си „Как ни натрапиха папско-масонския календар – т.н. стар и нов стил?“ от 27 май 2012 г. разглежда подробно този проблем.
Сега отново се връщам към Ботев и неговия рожден ден, който ще отбележим на Богоявление, а не на Коледа, както би трябвало. Още в самото начало на 2018 г. освен Председателството, се зареждат още такива ярки юбилеи като 140-тата годишнина от Руско-турската освободителна война, но и този на П. К. Яворов, който е връстник на Освобождението… Идват и други важни дати и събития.
Именно поради тежките и важни поводи и разминаванията на датите би могло да се помисли от различните институции и специалистите как най-после да се избегне хаоса при организиране на тържествата и отдаването на почит към историческото ни наследство и неговите герои. За това може да помогне например хубавото предаване по БНТ „История.bg“, още повече могат да помогнат със своята представителност МОН, Министерството на културата, БАН…
Едно такова широко обсъждане може да ни накара да се вгледаме още по-задълбочено и отговорно в своето минало и настояще.
Стефан КОЛАРОВ