На 9-ти декември православната християнска църква отбелязва свещенното зачатие на света Анна, майката на Света Богородица, бабата на Исус Христос. В българската народна вяра този ден се нарича Анино (Янино) зачатие, Аньовден, Света Анна хаталива или Тъйяна. Из родопските села се е запазило поверието, че на този ден „слънцето се обръща на изток“, другаде пък казват, че от Аньовден денят започва да нараства колкото „скока на тригодишен елен“.
Легендата разказва, че след дълги години бездетие ангел съобщава на Анна и Йоаким радостната вест за бъдещо дете. Анна обещава да го посвети на Бог и така Мария още от тригодишна възраст е отведена във Втория храм. Историята напомня за библейската Ханна, майката на Самуил.
Проф. дин Георги Атанасов представя празникът на Света Анна поетично като празник на „Майката на майките“ разкривайки, че едва ли е случайност какво означава името Анна при мюсюлманите – Майка. Затова и този майчин ден се чества с особено внимание и редица ритуали, а света Анна е възприемана като закрилница на брака, семейството, девойките, бременните жени и вдовиците. За техни закрилници се смятат още и Света Богородица и Света Петка.
Темата „Света Ана хаталива и омайниците“ стои на границата между християнската святост и много по-древния пласт на народната магична представа. В българската традиция образът на Св. Ана е „двуслоен“ – официално каноничен и едновременно дълбоко фолклоризиран.
Думата хаталив / хаталива в народния език означава:
- надарен със скрита, опасна или двойнствена сила;
- способен да урочасва, да „хваща“, но и да развръзва;
- стоящ на границата между благословия и наказание.
В този смисъл Света Ана не е просто „майката на Богородица“, а стара, първична женска фигура, близка до образа на: орисница, баба-закрилница, пазителка на раждането, но и на смъртта.
В народните вярвания Св. Ана:
- „държи ключовете“ на женската утроба;
- „отпуща“ или „затваря“ зачеването;
- може да накаже жена, нарушила табу (работа, нечистота, лъжа);
- но и да помогне при безплодие, трудно раждане, болни деца.
Тя е възприемана не толкова като млада светица, а като: „старата майка на света“, „бабата на Господ“, „тази, дето знае“. Това я доближава до предхристиянския образ на Великата Майка.
Димитър Маринов ясно разграничава каноничния образ на светците от неговата народна функционалност: „Народът не гледа на светците само като на застъпници пред Бога, а като на живи сили, които могат и да помогнат, и да навредят, ако не бъдат почетени според обичая.“
Михаил Арнаудов поставя акцент върху припокриването между християнски и предхристиянски женски фигури: „В народното съзнание образите на Богородица, Света Ана и орисниците често се преплитат, като отделните функции се разменят и наслагват.“
Света Анна според българската народна вяра е покровителка на магьосниците. На този ден празник имат врачките, вещиците и омайниците. Смятало се едно време, че в нощта срещу празника магьосниците могат да примамят чуждо плодородие. Именно в това потайно време се извършвали най-различни заклинателни ритуали и прокоби. И понеже по това омайно време магиите „хващат“, се спазвали различни забрани от жените – те не бивало да работят нищо, да не пипат вълна, за да не се разболеят децата и добитъкът. Мъжете не трябвало да излизат от селото, защото по поляните играели своите танци самодивите и ако мъж ги обезпокои, го отвличали. Вярвало се, че тази нощ е най-дългата в годината (по стар стил Анинден се падал на 22-ри декември).
Особено важно за омайниците е следното наблюдение: „Там, където Църквата вижда молитва, народът допуска и магично действие, което не се схваща като грях, а като знание.“
По отношение на женските светци той отбелязва: „Някои светици се мислят по-страшни от мъжките светци, защото имат власт над женската утроба, над раждането и над болестите, които идват без рана.“
Георг Краев ясно формулира идеята за пазителите на границата: „Фолклорните персонажи с най-голяма сила са онези, които стоят между световете – нито напълно свети, нито напълно демонични.“
По отношение на женското знание и омайниците той отбелязва: „Омайницата не е вещица в западния смисъл, а жена, която знае реда на нещата и думите, с които този ред може да бъде временно променен.“ Тук Света Ана се явява върховният коректив – силата може да се ползва, но не без надзор.
В този смисъл Света Ана в българската народна традиция не може да бъде разбрана единствено като християнска светица. Тя носи белезите на по-древна женска сила – хаталива, гранична и съдническа. Както показват наблюденията на Маринов, Арнаудов, Краев и Калоянов, именно такива фигури поемат ролята на надзорници над знанието, практикувано от омайниците, и гарантират, че магичното действие няма да премине в разрушение на реда.
С денят на Света Ана е свързано и вярването за житомамниците, които се превръщали в мушици и така влизали в къщите да пакостят на стопаните. Житомамниците се наричали още и бродници, те крадели плодородието от чуждите нивя и го пренасяли на своите ниви, можели да примамват и млякото на добитъка. Старите хора разказват, че обирането на плодородието от бродниците ставало в потайна доба на този ден (преди първи петли). Бродниците се умивали с „омагьосана“ вода, чисто голи и с разпуснати коси възсядали кросно от тъкачен стан и така обикаляли нивите, чието жито и плодородие искали да откраднат. Всички житни класове им се кланяли, само „царят“ на нивата (стръковете, които имат по два, три класа) не се покланял. Виждали го мамниците, отскубвали го и го хвърляли в своя харман. По този начин житомамниците пренасяли плодородието на своите ниви.
На Анино зачатие магьосниците можели да свалят и месечината от небето, използвайки специални магии. За тази цел те били непременно две, най-често майка и дъщеря, или две кърмачки. С редица вълшебни ритуали те успявали да омагьосан месечината и тя „слизала“ на земята в образа на шарена крава. Тогава магьосниците издойвали млякото й, което имало свръхестествена сила. Магичните възможности на народните магьосници често са описвани в народните песни.
На Анино зачатие се извършвали много магически обреди за зачеване, за започването на нещо ново. В Западна България наричат празника Полазевден и стопаните гледат кой пръв ще влезе в дома им. На някои места въвеждат в къщата прасе, защото то рие със зурлата си напред и така „всичко ще върви напред“.
Заради силните магични сили на бродниците, вещиците и омайниците, едно време хората са извършвали ритуали за предпазване на къщите и добитъка си. Пред вратите мъжете запалвали купчинки с говежда тор, която прогонвала вредоносните сили. Жените мажели виметата на животните с въглен, чесън и мазнина, за да не им се отнеме млечността.
Томислав Дяков посочва, че денят на Света Анна в българската народна вяра се празнува като типичен зимен празник, който в народните представи бележи прехода към новия сезон и уголемяването на деня. Всички вярвания и ритуали са обособени около този преломен момент – преходен период, в който силите на хтоноса взимат временно надмощие.
Граничното време на хаос е свързано и с покровителката на вещиците, омайниците, бродниците и магьосниците Анна, чиито образ има както отрицателни белези, така и положителни, притежава двойнствена природа. И на този ден се извършват гадателски ритуали.
Проф. дин Георги Атанасов насочва вниманието си към любопитният факт, че Анна е най-често срещаното име в надписи и писмени източници както през Първото (9-10 век), така и през „Възстановеното“ (Второто) българско царство през 13-14 век. Както отбелязва той „Анна се казва сестрата на цар Симеон и съпругата на столичния аристократ Сандоке, което способства за разпространение на името ѝ, включително сред монашеските среди“. Проф. Атанасов посочва като пример надпис от нагръден кръст от Дръстър, върху който е записано АННА МОНАХИНА.
Проследявайки тази традиция и след възстановяването на българското царство, проф. Атанасов отбелязва, че най-популярното име сред цариците и царкините през 13-14 в. отново е Анна – Анна (Анисиа) е първата съпруга на цар Иван Асен II, втората е Анна-Мария, а Анна-Теодора е дъщеря му. Анна се казва и дъщерята на цар Георги Тертер I, Анна-Неда е съпругата на цар Михаил Шишман, Анна е съпругата и на цар Иван Срацимир…
Със зимна света Анна са свързани празниците на свети Спиридон (12.12.) и на пророк Данаил (17.12.). Заедно те представят обредната идея за преход, за преминаване към нещо ново – на зачатие.
Подготви: Петя Чолакова