На 21-ви ноември православната църква чества празника Въведение Богородично. Този ден е избран и за Ден на християнското семейство. Това е и денят, посветен на православната младеж, като е посочен като такъв с решение на Светия синод, взето през 1929 г.
Според преданието на този ден обречената от рождението си на църквата тригодишната Мария влязла в Йерусалимския храм. Светата Дева била поставена от родителите си на първото стъпало и за почуда на присъстващите, тя сама изкачила 15-те стъпала, като на последното я посрещнал и благословил първосвещеник Захария – бащата на св. Йоан Кръстител.
Българските народни представи около този ден са облечени във вълча козина. По това време в някои български краища празнуват т. нар. „вълчи празници“. В други те се падат в различно време и траят различен брой дни. Тия празници се празнуват в чест на вълците, като това е второто празненство в тяхна чест през годината – първото е през първите три дни на февруари, или т. нар. Трифунци.
Първият вълчи празник е на 11 ноември и се нарича Дзверинден, а най-последният и най-опасен е наречен Куцулан или Натлапан, още Клекуцан, Кривльо, Кривия. Празниците се назовават и Вучляци. Някъде тези дни са десет, започвайки от Рангелов ден, на други места са 7, 5 или 3 дни, но навсякъде се спазва 10-дневна неработка, т. е. престава, забранена е всякаква женска ръкоделна работа. Никой не преде, не тъче, не крои, не шие, не влачи вълна, не наплита. Ножиците, с които се крои или реже, са заклопени и завързани добре обикновено с червен конец, та никой да не може да ги отвърже.
На някои места Куцулан се пада на 21-ви ноември, поради което той се нарича още Вълчата Богородица. „Тая Богородица заповядва на вълците„, обясняват старите хора и уточняват, че в българската народна вяра има цели три Богородици: Голямата, Малката и Вълчата, които са три сестри, като Вълчата е средната. В Тетевенско Вълчите празници се наричат още Рангелови и се празнуват 10 дни. Другаде вълчите празници започват от деня на свети Мина.
На 21-ви ноември се гадае какво ще е времето. Ако е ясно и хубаво, то през идещото лято пчелите ще бъдат добри, „ке се роеват добре и ще дадат много мед„; ако ли пък времето бъде мъгливо, или вали сняг, пчелите няма да роят добре и няма да има много мед. Така се гадае времето и на 2-ри февруари, т. е. на втория Трифунец, известен и като Сретение Господне (Петльовден) .
Така както през ноември народът празнува Вълчи празници и Миши дни, така го прави и през февруари, като някъде през тези дни дори е забранено произнасянето на думата „вълк“. През тези дни никой не бивало да замръква на открито.
Загадъчно е и преплитането на образите на Света Богородица и на Света Петка, като и за двете народното поверие казва, че са господарки на вълците. Дните между Петковден и Димитровден имат митичен смисъл, съответстващ на мръсните, поганите, вълчите дни и се наричат „вълче, или вампирско погано“, представлявайки сакрална граница между старата и новата година. В народните поверия вълците са помощници на Света Петка, като в някои легенди се говори, че те са изпратени, за да преследват лошите и да защитават праведните. Тези митове често са свързани с народните вярвания, че Света Петка е закрилница на хората и източник на чудеса, като често в нейните пътувания я придружават вълци.
„Драганка вълци думаше:
– Вълци ле, вълци глутница,
от люлката са махнете,
детето да си откаче!
Вълци Драганки думаха:
– Драганке, булка хубава,
ний не сме вълци глутница,
ами сме, мари, три диви,
три диви, три самодиви…“
На някои места в България жените мажат с кал около огнището и при вратата, както и вратите на кошарите и оборите, като това действие е съпроводено с диалог от заклинателен характер (както при Мишите празници) – да замажат (залепят) очите и устата на вълка, – а някъде е съпроводено и с наричане: „Да му залепя устата, да му залепя очите, да му залепя краката“.
11-ти ноември е денят на Свети Мина, който също е определян като вълчи повелител. Той е възприеман и като закрилник на семейството и пазител на пътешествениците, а и като чудотворец. Пазител е и на сираците и бездомните, на воините и лечителите, застъпник на жените в семейството. В народните ни легенди неговият образ е особено живописен. Представен е като „светецът, който не оставя никого в беда“ – стига човек да се обърне към него с чисто сърце и искрена молитва. От неговият ден се смята, че вълците бродят необезпокоявани. Смятало се, че ако се почита Свети Мина подобаващо, то той ще „върже“ устите на вълците и ще предпази по този начин стадата и домовете от нападенията им. Тези фолклорни вярвания придават мистичен вид и сила на светеца, опазвайки по-древни вярвания в образа му.
И друг светец е свързан чрез образа си с вълците (кучетата). Това е свети Христофор, който често се изобразява с вълча (куча) глава. Наричан е още „песоглавец“. Редица изследователи изрично уточняват, че християнството по нашите земи е синкретично, стъпило върху по-древните вярвания и много от езическите следи и днес прозират в него. Това ще рече, че на мястото на древните божества са поставени християнски светци, които обаче са запазили чертите на предшествениците си, а дори и дните, в които им се е отдавала чест. Или, както много добре народът го е казал – „пременил се Илия – пак в тия“! И Свети Христофор се възприема като покровител на пътуващите. На него е посветена и творба на именитият ни писател Елин Пелин – „Огледалото на свети Христофор“, която го представя като отшелник, който пренася пътници прец речен брод. Легенда разказва как свети Христофор пренесъл на рамото си през бурна река непознато за него дете, което след това се разкрива пред него като Исус Христос. По подобен начин се изявява и свети Игнатий Богоносец. Свети Христофор се чества на 9-ти май, когато в народния ни календар е Летен Никулден, Летен Свети Никола, още Сухи св. Никола. И на този ден не трябва да се работи и жените не трябва да шият. Изпълняват се обичаи за дъжд.
Редно е да посочим, че има още един светец, в чиито образ са се запазили вълчите следи. Това е свети Филан (Фуейлон на гелски). Той е ирландски и шотландски светец от 8-ми век. Около него също витаят различни легенди, дори се смята, че не е един светец, а са двама, като се празнуват съответно на 20-ти юни и на 9 или 19-ти януари. Смята се, че името Филан на гелски означава „малък вълк“. Преданията за свети Филан го представят като изцелител на болни и имал светеща лява ръка, която използвал да си свети докато преписва Светото писание. Когато свети Филан орял нивата си, един вълк изял вола му и светецът не можел да свърши оранта. Той омагьосъл вълкът и го впрегнал на мястото на вола да свърши неговата работа.
На икона, изрисувана от от румънския монах Серафим е изобразена легендата с впрегнатия от свети Филан вълк да оре нивата.
В детайлите около вълчата митология навлиза д-р Георги Мишев: „В българската народна представа мратинските дни са наричани и вълчи дни и са свързани с образа на вълка. Освен чисто битовия смисъл да не се работи през този период, за да се предпази човек от нападение на вълк, то вълкът има символно значение, което възхожда към дълбока древност. В народната традиция краят на този период бележи т.нар. Вълча Богородица, почитана на 21-ви ноември. Женският образ на божественото е свързван с вълка също от древността и вълчицата е едно от превъплъщенията на Богинята. В образа на вълчица богинята Лето отива от земите на хипербореите в Ликия, която дотогава носи друго име, и тъй като там е посрещната от вълците, нарича земята Ликия (Antonius Liberalis, Metamorphoses 35). Порфирий пише, че на езика на мистериите Артемида се нарича вълчица λύκαινα. Името на една тракийска героиня Харпалике (‘Αρπαλυκη) се извежда като етимология със значението „граблива вълчица“. Богинята не рядко приема образа на вълчица или има вълчи белези – глезен като на вълк или образ на куче (което се явява негов заместител). Троянската царица Хекуба се превръща в кучка спътница на „властващата над струмското царство Зеринтийска богиня“, а гробът ѝ се нарича „знакът на кучето“ (κυνος σημα). Ролята на вълка, съответно кучето, като посредник и образ на богинята е отразена и в легендата за спасяването на Византион (който е старо тракийско поселище) заради лая на кучетата и по този повод почитането на богинята там като факлоноска (Λαμπαδηφόρος). В античната магия богинята бива призовавана като укротяваща вълците – δαμνο λύκαινα“.
Интересена препратка към древната история на Златишко-пирдопската котловина е, че местното тракийско племе се е наричало Великокойлалети и е носело името на Великата богиня майка – Лето…
Имената и на други тракийски племена водят към вълците, например тези на долоните. Разказва се и, че „траките свалили звездите в Града на вълците“, като се предполага, че той се е намирал в Сборяново, Разградско, откъдето идва и името на тайнственото място – „Даосдава“, от „даос“ – вълк и „дава“ – град. Според археологическите проучвания Даосдава е политически център на северните траки – гетите. На място се намират множество погребения и жертвоприношения на кучета в могилите, като изследователите посочват, че кучето / вълка са възприемани като свещени заради техните качества, а поведението им се имитирали от жреците, воините и аристократите. Достигнали са до заключението, че „кучето или вълкът, е пряко свързани със специфичните обреди на обезсмъртяване“. И името на даките се възприема като производно на вълци. Те носели „вълчи“ колани, изобразяващи сцени от посветителски тайнства, през които трябвало да премине един мист, за да стане посветен. Вълчи тайнства!
Според изследователката Милена Върбанова името „долон“ означава „вълк“. Правейки разбор на името Dawles, Върбанова го разчита като „дуолес“, а коренът на думата разпознава като WL – вълк, вълци, вълчи, припомняйки, че „тракиецът Долон, разузнавачът от Песента Долония на Илиада, заради когото загива величественият тракийски цар Рез, не само намята одрана от сив вълк кожа, преди да се впусне в нощни подвизи, носи изцяло името името Вълк – Доулон“. Според Милена Върбанова „същото име носи и българският владетелски род Дуло – Вълк“!
Вълчите следи в българската ни история и битност ни водят далече назад във времената, като остават и днес видими в образите на Дева Мария Богородицата, която е и Вълча, на Света Петка, която помага на българите чрез помощта на вълци, които се превръщат в нейни помощници…
Подготви: Петя Чолакова
По материали от Димитър Маринов, Георги Мишев, Милена Върбанова, Иглика Мишкова