Възкресение Христово е един от най-големите и тържествени християнски празници. По решение на Първия Вселенски събор, състоял се в Никея през 325 г., се взема решение Пасхата да се празнува в първия неделен ден след първото пълнолуние след пролетното равноденствие, което днес е на 21-ви или на 22-ри март. Денят на Великден се определя и според лунния календар, а той не съвпада със слънчевия и това е главната причина за променливостта на датите, на които се празнува Възкресението на Исус Христос. При определянето на Великден църковната институция се съобразява и с това – Възкресението не трябва да се празнува преди или в един ден с юдейската Пасха, защото Исус Христос е възкръснал „сутринта рано в първия ден на седмицата”.
Българската народна вяра се различава от установените от църквата порядки, като е запазила древните корени на празника. Българите го наричат освен Великден, на места и Велинден. Цялата предхождаща Великден седмица се нарича Страстна, Велика неделя и преминава в приготовления за големия ден. Особено много се тачат сряда, четвъртък, петък и събота.
На Велики четвъртък (Вели четвърток) жените боядисват яйца. Великденските яйца се наричат още перашки. Те се ядели едно време до Спасовден, т. е. 40 дни. От тях се дава на роднини и гости, на сиромаси и друмници и на всеки, който влезе в къщата през Светлата неделя – седмицата след Великден. Затова в миналото домакините приготвяли цял кош с боядисани яйца и в една заможна къща с по-голяма челяд техният брой бил не по-малко от 500.
Освен на Велики четвъртък, яйца се боядисват (вапцат, шарят) на Велика събота. Преди да се боядисат, жените внимателно почиствали яйцата с лишия – вода с пепел.
По стара традиция първото яйце се боядисва в червено и то е първото снесено яйце за деня. Вярвало се, че то, а и изобщо червените яйца имат магическа сила, предпазват от болести. С тях се баело против уроки, разваляли се магии. С първото червено яйце потърквали лицата на децата и чертаели кръст по челата им, „за да са здрави и червени”. Това яйце поставяли под домашната икона и го пазели за лек до Велики четвъртък (Велика събота) на следващата година.
Имало обичай да слагат червеното яйце в раклата с чеиза на момата или при бубите, за да пази от уроки. Стопанката дава на момите и невестите по едно червено яйце да го носят в пазвите си до Великден. Вярвало се, че първото червено яйце пази посевите от градушка, и затова на места на Гергьовден го заравяли в нивата.
В миналото за боядисване на великденските яйца са използвали естествени багрила от растителен произход. Корени от растения, орехови листа, ябълкови кори, змийски лапад, смрадлика, лучени люспи и други са използвани за боядисване на яйцата в различни цветове.
Друга важна работа на стопанките на Велики четвъртък е подновяването на кваса за цялата година. Месели нов, млад квас, в който слагали лековити билки. От този квас запазвали и с него лекували през годината или го използвали за разваляне на магии.
На Велики четвъртък жените замесвали тестото за великденските хлябове. Те се приготвяли с мазнина и са с различни форми и шарки – големи, кръгли, продълговати, изплетени. Имали и различни наименования – великденски кравай, кошара, квасник, харман, яйченик, кукла, плетеница, паска. Отгоре украсявали хлябовете с нечетен брой бели и червени яйца, разположени на кръст и около тях усуквали тесто. Според народната вяра черупките от тези яйца имали чудодейна целебна сила.
За големия празник приготвяли и по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце отгоре и ги давали на първия гостенин, влязъл в къщата на Великден, на роднини, на кумовете, на девера. Сега тези великденски обредни хлябове са заменени с козунаци.
Съществувала представа, че в полунощ срещу Велики четвъртък „раят се отваря” и душите на мъртвите слизали на земята като мушици и пчели и жужели около цветовете на ягодите и ябълките…
На Велики петък (Разпети петък) се спазва особено строг пост – нищо не се яде и не се пие (дори вода), не се похваща никаква работа. Само в Западна България на Велики петък моми и невести „шарят” – украсяват боядисаните яйца с различни мотиви и така те стават красиви писани яйца, шарени перашки. В Самоковско момите и младите булки украсявали писаните яйца с китчици, направени от разноцветни вълнени конци. Така украсеното яйце се нарича китанче и се приготвяло специално за майка и баща, за кръстника и девера, а момата го подарявала на своя любим.
Великден се празнува три дни! В неделя е Възкресение Христово и всички, празнично пременени, отивали на тържествена служба в черквата. Запалената там свещ отнасяли вкъщи „като всички се поздравявали с: „Христос возкресе!”. Отговорът е: „Во искина возкресе!”. Чукат се с боядисаните яйца и чието яйце излезе най-здраво – кълцок, къцач, той ще е здрав и честит през годината. После се отговявало с червено яйце и великденски хляб. Черупките от боядисаните яйца се заравяли в нивата, за да ражда богато.
След богато угощение на Великден, връзвали люлки на клоните на високи дървета и момите се люлеели, за да не бъдат похитени от змейове и самодиви. Люлеели се и млади жени и деца, за да се предпазят от лоши болести. Наоколо девойките пеели обредни песни. През трите празнични дни на селския мегдан се извивали хора, първите след Великденските пости. Гостувало се у имениците – Величко, Величка, Велика.
Подготви: Петя Чолакова
по етнографски материали на Димитър Маринов, Валентина Шарланова, Любомир Миков