Анино зачатие. Честваме Света Анна хаталива

На 9-ти декември православната християнска църква чества свещеното зачатие на света Анна, потомка на Аароновия род. Според библейските сказания в град Назарет живеело семейството на Йоаким и Анна, които църквата нарича „богоотци“. Те били благочестиви и щедри хора, но дълго време нямали дете. Един ден, докато работила в градината, Анна видяла в клоните на едно дърво гнездо с малки пиленца. Натъжила се и започнала горещо да моли Бога да я дари с рожба. Бог чул молбата ѝ и изпратил ангел от небето да ѝ извести, че е заченала и ще роди бъдещата майка на Спасителя. В резултат на този библейски сюжет св. Анна се превърнала в символ на майчинството. Народната традиция повелява на празника бременните невести да не похващат никаква работа, за да раждат леко.

Иконопис от черквата в село Челопеч

Християнският култ към светицата се разпространява в Източната римска империя през VI век , когато е построена и първата черква, посветена на светицата. В същия ден се почита и майката на пророк Самуил, която носи същото име – Анна.

Българите наричат празника в различните краища по различен начин – Анино, Янино зачатие, Аньовден, Света Анна хаталива или Тъйяна. В Родопите казват, че на този ден „слънцето се обръща на изток“, а на други места е съхранена представата, че денят нараства колкото „скока на тригодишен елен“. В Западна България наричат празника Полазевден и стопаните гледат кой пръв ще влезе в дома им. Този обичай в други български места се спазва на Игнажден.

На празника на св. Анна се правят предсказания за бъдещето и гадания за женитба. Момите посаждат символично пшеница в гърне, пълно с вода, и потапят в него клонки от вишна или ябълка. Поставят гърнето до огнището. Ако до Сувраки (Нова година) пшеницата поникне и кнолките напъпят и се разлистят, това е знак, че момата ще се омъжи през идната година и избранникът ѝ ще е добър момък.

Според народната вяра нощта срещу празвника на св. Анна се счита за най-дългата нощ в годината – по стар стил се е падал на 22-ри декември. От тази представа произлиза и осмислянето на светицата като покровителка на вещиците и магьосниците, които предпочитали нощта за извършване на пакости. Вярвало се, че със силата на магии магьосници и житомамници могат да оберат плодородието от чуждите ниви, да го пренесат в своята нива и да примамят млякото от добитъка. Да са се предпазят от магьосници бродници, мъжете палят пред портите на дворовете си купчина говежда тор, защото пушекът прогонвал злите демони. Кокошките също трябва да бъдат пазени на този ден, затова не ги пускат навън, за да не им откраднат носливостта. Обредното обиране на плодородието от магьосници се извършва и в нощта срещу Еньовден.

Други магьоснически ритуал, изпълняван в полунощ срещу празника е омагьосването и свалянето на месечината от небето. Според запазените сведения от древни времена в Странджанско, след като магьосниците свалят луната от небето, превръщат я в крава, от която издояват „девет менци“ мляко. По този начин правят и своите крави млечни. Има и друг вариант – магесницата повдига ситото над котела и тихо и продължително разговаря с месечината. После я освобождава, за да се върне тя бавно отново на небето. Уморена от слизането и качването, известно време не може да свети тъй ясно и силно, както преди, но постепенно се съвзема, докато „ се напълни”.
А тук, долу, на земята, пропяват първи петли и всичко изглежда по старому. Магьосницата си е вкъщи, вече е облечена и се занимава с обичайната си дейност – вари билки.
Какво се е променило? Защо е положила толкова усилия да принуди месечината да слезе на земята? Постигнала е целта си – вече знае всичко, което се е случило по света. Разказала ѝ го е месечината, която от високото гледа навсякъде и то нощем, когато се вършат всякакви тайни работи.

Използвани материали от: Димитър Маринов, Валентина Шарланова, Иваничка Георгиева